3 години без гениалния Диего Марадона

Днес светът на футбола отбелязва три години от смъртта на Диего Армандо Марадона, считан за най-великия футболист на всички времена, за Микеланджело на футбола, за футболен Бог, независимо от човешките си пороци.

Посланието „Ще ни липсваш до края на животите ни“ написаха от Аржентинската футболна лига преди първата годишнина от кончината му, придружено с видео на живота, головете и трофеите на човека с прякор „Пибе де Оро“ (б.ред от испански: „Златното момче“). 

Марадона почина от сърдечен удар на 25 ноември 2020 г. на 60-годишна възраст, седмици след като се подложи на мозъчна операция заради кръвоизлив. Бившата звезда на Бока Хуниорс, Барселона и Наполи се бореше със зависимости към кокаина и алкохола през годините, като страдаше от чернодробни, бъбречни и сърдечни проблеми, когато си отиде от този свят. Смъртта му шокира феновете по света и десетки хиляди се наредиха на опашка да се сбогуват за последно с легендата по време на тридневния траур в негова памет. 

Марадона може и да не е вече на този свят, но продължава да бъде част от живота на аржентинския народ и не само. В Неапол, където той е икона, бе изваяна статуя и бе открита в присъствието на сина му Диего Марадона-младши.

От Наполи го почитат всяка година на т.нар. „Ларго Марадона“ – зона в известния „Испански квадрат“ в Неапол, покрит със стени и графити в чест на аржентинската легенда. 

Марадона е известен най-вече с „Божията ръка“ – попадението му с ръка, което класира Аржентина за полуфиналите на Мондиала в Мексико през 1986 г.. По-късно то е определено за „Гол на века“. 

Преди 3 години угасна светлината, която блесна в максималния си блясък на Световното първенство в Мексико. Неговото Световно първенство. 

Историята на Марадона обаче не започва тогава. Историята на Диего започна във Вила Фиорито, квартал в Буенос Айрес. „Бяхме лишени от ток, вода, телефон...”, пошегува се Марадона приживе, когато говореше за произхода си. Той е петото от осем деца и започва да играе футбол в по-ниските категории на Аржентинос Хуниорс, по-точно в отбора на Лос Себолитас. Талантът му го кара да дебютира в първия отбор, преди да навърши 16 години. Пет години по-късно, през 1981 г., той прави скок в Бока Хуниорс, отборът, с който печели единствената му титла в Аржентина. Това постижение му осигурява повиквателна за Световното първенство през 1982 г., но преди да тръгне, той преминава в Барселона, където прекарва само два сезона, а кариерата му е белязана от хепатит и сериозна контузия на глезена, която ограничава възможността му да играе за Купата на Краля, Купата на Лигата и Суперкупата.

Италия е следващата му спирка, когато пристига в Неапол, където изживява най-добрите си дни като футболист. Известното му видео по време на загрявка с неаполитанския отбор служи за описание на неговия гений. Докато другите тичат, той жонглира с топката с развързаните си калеври в ритъма на закачливото „Live is live”.

Най-забележителният му успех е този на Световното първенство през 1986 г., където той участва в няколко мача, които все го увенчават като крал на футбола, вдигайки титлата с Аржентина. Марадона се опита да направи нова атака към световната корона в Италия през 1990 г., но не успя. Оттам започва неговият футболен упадък, ускорен от проблемите му извън спорта. Сурова 15-месечна санкция след положителна проба за кокаин го насърчи да смени Неапол със Севиля (1992), но кариерата на Диего вече вървеше неудържимо надолу. 

Година по-късно той се завръща в Аржентина, за да облече фланелката на Нюелс и да се подготви за Световното първенство през 1994 г., където ще изпита едно от най-големите си разочарования, когато беше изключен заради провал на антидопинг контрола. Кариерата на играча Марадона приключи на 30 октомври 1997 г., денят, в който той навърши 37 години, дни след като игра срещу Ривър с фланелката на любимия си Бока.

Животът на Диего обаче продължава и днес, независимо от сюрреалистичната картина на неговия последен олтар – ковчега и самотата на световната титла...Не само защото сърцето му остана непогребано и е някъде с нас в нашия свят, а покрай къдрицата му в Неапол феновете вече изричат молитви. Но и защото не е важно какво са ти дали славата и парите. Важното е какво си дал ти на всеки един фен на световния футбол и какво си направил с живота му. А Диего ни даде спомени! Безценни спомени от ерата, наречена романтика във футбола!

И не само спомени. И божия благословия да не цапаме топката. Иначе как да обясним раждането на гения Меси година и някакви часове след Божията ръка...И Чудеса! Иначе как да наречем сбъднатата му мечта в една година Наполи и Аржентина да завладеят света...

Материал на "Труд"