От няколко дни във  футболен клуб Левски работи Емилио Ларас, наричан още „Професорът от Арагон“. От всяка гледна точка назначението на Ларас е изключително положителна новина за левскарите. Фактът, че е испанец, а те са виртуози в детско-юношеския футбол, е напълно достатъчен, за да бъде той приет с отворени обятия и да му се даде максимален картбланш за работа.

Качествата и кариерата на Ларас не подлежат на никаква обструкция, независимо, че Сарагоса не са създали нито един голям футболист в последно време. И клубът, който исторически е огромна футболна марка за Испания, преди месец изпадна в третото ниво, което е невиждана трагедия. Това не променя фактът, че Ларас притежава квалификация, каквато нито един български специалист не може да придобие поради специфични и субективни обстоятелства. 

Няколко много важни неща каза Ларас в първата си медийна изява и едно от тях звучи плашещо. Той посочи като много важно условие наличието на инфраструктура. В Левски по-обективни причини това е най-болният въпрос. Отдавна е ясно, че още по-важно от строителството на нов стадион е построяването на база за пълноценни тренировки. В Разград и Коматево притежават това невероятно богатство, в ЦСКА вървят с бързи стъпки по същия път.

Вторият нюанс обаче също е толкова важен, колкото създаването на условия за работа с децата и юношите. Тук вече ще се върна 20 години назад, когато Левски в лицето на тогавашния убийствено ефикасен тандем Сираков – Стоилов привлече изключителния нидерландски специалист Ян Деркс. Тогава оранжевите лалета бяха еталон за работа с млади футболисти, а върху Деркс стоеше табелата на Аякс Амстердам. Той веднага впечатли с разбиранията си по фината материя, но пък много скоро в Левски разбраха, че при него ситуацията е като от сън спомен няма.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯ ТЕКСТ НА ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ В НОВИЯ БРОЙ НА “ТЕМА СПОРТ”!