Българските щанги отново чакат Карлос Насар да излезе на подиума и да оправи всичко. Да вдигне тежестите, да спечели златото, да прозвучи химнът. А покрай неговия триумф поне за малко да забравим караниците, интригите, безпаричието и скандалите, които от години съпътстват този спорт у нас.

Сценарият вече е до болка познат. Неразбории извън залата, тревоги преди голямото първенство и накрая погледите се обръщат към един човек. Карлос ще ни отсрами. Карлос ще спаси положението. Карлос ще даде повод отново да говорим за великата българска школа.

Само че един велик щангист не означава здрава школа. А един златен медал не може вечно да прикрива всичко, което се случва около него.

свързани статии

Тежкото начало в Китай

Началото на световното първенство в Китай само засили усещането колко крехки са надеждите ни. Шесткратният европейски шампион Ангел Русев получи контузия още при първия си опит в категория до 60 кг. Последваха три неуспешни излизания в изхвърлянето и отказ от изтласкването. Дениз Данев записа 117 кг в първото движение, но след три несполучливи опита във второто също остана без двубой.

Бояна Костадинова изобщо не успя да стигне до участие заради контузия. Иван Димов също има здравословни проблеми и ще вдига в група "D" при 65-килограмовите.

Тези състезатели заслужават уважение. Контузията на Ангел Русев не е резил. Отсъствието на Бояна Костадинова не е повод за присмех. Зад всеки неуспешен опит стоят години труд, лишения и болка.

Резилът е другаде. В това спорт с подобна история толкова дълго да живее от криза до криза. В това състезателите да излизат пред света, а около тях непрекъснато да се говори кой с кого воюва, кой на кого е обиден и откъде ще дойдат парите.

Един шампион не може да бъде цяла система

На 4 ноември от 13:00 часа Насар ще излезе в категория до 95 кг. И отново върху раменете му ще сложим повече от щанга - очакването да спаси цялото българско представяне. На 6 ноември предстои и участието на Христо Христов при 110-килограмовите.

Разбира се, българските щанги имат и други достойни състезатели. Титлите на Русев и Димов не са подарени. Нито трудът на Христов и на останалите може да бъде зачеркнат заради едно първенство.

Но отделните успехи все по-трудно създават усещане за устойчивост. Има зрънца, има талант, има хора, които още се борят. Въпросът е кой се грижи те да останат и да се развиват, вместо всяко следващо изпитание да заплашва да ги разпилее.

Без Насар българските щанги едва ли щяха буквално да изчезнат. Но щяха да са много по-близо до забравата, отколкото ни се иска да признаем. Той държи този спорт в центъра на общественото внимание. Кара децата да гледат към залата, зрителите да следят състезанията, а България да очаква световни титли.

Тъкмо затова зависимостта от него е толкова тревожна. Ако цял спорт чака един човек да го спасява, проблемът отдавна е по-голям от поредния провален опит.

А ако един ден Карлос си тръгне? Тогава идва неудобният въпрос - колко дълго ще издържи и той? Колко време един шампион може да бъде едновременно състезател, спасител и оправдание всичко останало да продължава постарому? Колко пъти трябва да избира България, за да разберем, че този избор заслужава условия, сигурност и нормално отношение?

Темата за чуждестранния интерес не е измислена. През 2025 г. мениджърът му Николай Жейнов публично говори за предложения за много милиони и за интерес, свързан с Бахрейн и Катар. Това не означава, че Насар е решил да напуска. Означава, че България няма основание да приема оставането му за даденост.

Лесно е отстрани да настояваш един спортист да остане от патриотизъм. Особено когато той трябва да прави жертвите, а други да произнасят речите. Ако един ден Карлос си хване чукалата и предпочете милионите и спокойствието другаде, сигурно ще се намерят хора, които да го обвинят. Преди това обаче трябва да бъде зададен друг въпрос - какво направихме, за да не стигне дотам?

На световното отново ще чакаме Насар да вдигне България на крака. И ако успее, отново ще има възторг, поздравления и снимки с шампиона. Само да не объркаме поредния му триумф с доказателство, че българските щанги са наред. Карлос може да вдига световни рекорди. Не е длъжен вечно да носи на гърба си и целия хаос в българските щанги.

Георги Пешев, Gol.bg