Не се случва много често броят на мачовете на националния ни отбор по футбол в дадени квалификации да бъдe повече от спечелените точки в групата.

Равносметката показва, че от 7 изиграни мача, имаме 5 спечелени точки, вкарали сме само 3 гола - истинска аритметична регресия. Само Сан Марино и Андора имат по-слабо нападение от нашето.

Регресът в националния ни отбор започна да се забелязва още на европейското първенство в Португалия преди 7 години, когато "надиграхме" Швеция, но нямахме късмет и паднахме с 0:5.

Вече осем години нямаме победа срещу по-силен от нас отбор, затова колкото и грехове да има сливналията Данчо Лечков като кмет и като футболен ръководител, сегашните национали трябва да го слушат като първокласници когато им говори за футбол.

Защото Лече носеше фланелките на два европейски клубни шампиона, на терена той не падаше от слабаци и със сигурност можем да кажем, че имаше топки, когато излизаше на игрището - нещо, което не можем да кажем за голяма част от сегашните ни национали.

За случващото се в кухнята на един национален отбор можем да разберем когато видим езика на тялото на националите по време на химна. Аз лично не усетих заряд в стартовите 11 за България както в мача срещу Англия, така и снощи срещу Швейцария.

Натрапчивият християнин в националния ни отбор, който "проповядваше религия" на фолк-певачка, докато приятелката му беше бременна, си позволява да критикува зрителите, които подкрепят националния ни отбор.

"Холандски" легионер се разсърди, че не е титуляр и се отказа от националния отбор, след това промени решението си и се върна. Без да се замисли, че така обижда своите колеги и специално всеки един, който бъде пуснат на неговия пост. Като един друг легионер, който живее в Бирмингам. И той се отказа, после се върна. Обяснение не последва, но пък мълчанието му продължава.

Националният ни отбор все повече започва да прилича на една нечистоплътна куртизанка, която е използвана от кого ли не за "оправяне на головата разлика". В един момент куртизанката трепетно очаква следващия цикъл, който ще й даде едно ново начало - но отново в поза партер, изключвайки съпротивата.

Представителният отбор на страната ни не само че не притежава силни футболисти, но те нямат и характер, нямат смелостта да кажат истината в очите, нямат уменията и силата да завъртят топката в горния ъгъл на вратата на съперника.

Най-доброто решение на президента на футболния съюз в последните месеци би било ако забрани със закон на зет си да носи националната фланелка. Мястото на "Джеки Чен" е на снимачната площадка, не на терена.

Представянето на този национален отбор е също като ключодържателя, който БФС пусна преди мача с Англия. Уникалният артикул, който след години може да се превърне в ценна антика, представи родния трибагреник с необичайната последователност от цветове: "бяло - червено - зелено". Също толкова сбъркана и трагикомична е играта на националния ни отбор.

Ще завърша със селекционера, който сравнен с треньор на клубен отбор, много прилича на президент, сравнен с министър-председател в една парламентарна република: притежава ограничени правомощия.

Лотар Матеус бе приет с голям ентусиазъм, заради дисциплината и германския дух. Беше приет радушно защото казвал на играчите как да спират топката и как да си подават... С всеки изминал мач обаче личат грешките на селекционера при избора на титулярен състав, с всеки мач той показва, че изпуска от контрол без това разпасаната си команда.

Матеус разбираше играта докато бе футболист, но като треньор му е доста по-трудно. А и не показва желание да се развива. Когато си треньор на националния отбор на Германия е нормално да живееш в Мюнхен, но когато си треньор на България - ще живееш в София, в Пловдив, или в Каспичан, но не и в Мюнхен. Когато си селекционер на една страна, най-нормалното нещо е да обикаляш стадионите, колкото и слабо да е местното първенство.

Професионализмът на Матеус секва до някоя яхта, до покер- или тенис-турнир, до някоя дискотека, бар или ресторант. И поредната бройка. Пардон - съпруга, при него двете понятия са синоними.Така и не се намери отбор дори във Втора Бундеслига, който да го вземе за наставник. Матеус беше изключителен футболист, но и той стана част от онези треньори, за които фразата "Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин" би важала в пълна сила.

Следващият квалификационен цикъл ще изправи срещу България три европейски шампиона - Италия, Дания и Чехия и по всичко личи, че ще гоним нови анти-рекорди и ще търпим познати унизителни резултати.

Иска ми се да напиша, че резилите на националния ни отбор нямат значение за мен, но всъщност не е така. Болката от срамните загуби на България вече е толкова голяма, че се свиква. Единственото нещо, за което съжалявам, е че всички ние, които обичаме страната си и националния отбор се изчервяваме от бездушната игра на онези, които трябва да носят отговорността. От играта и действията на онези, които превърнаха един силен отбор в една долнопробна и евтина куртизанка.


Друми Георгиев, Gol.bg