Снощната загуба на Реал Мадрид от Барселона насред стадион "Сантяго Бернабеу" бе сериозна изненада за мнозина, защото в последните срещи между двата тима силите бяха изравнени, а столичани дори успяваха да надиграят своя съперник.

Заставайки начело на "кралете", Жозе Моуриньо опита няколко варианта да повали каталунците. Нито атакуващият стил на игра, нито дефанзивните идеи на португалеца даваха резултат. Дори при триумфа на мадридчани на финала за купата през пролетта, победата дойде в продълженията на мача, а не в редовното време.

"Специалния" използваше ексцентричния защитник Пепе и като халф; заложи на твърди, дори на моменти груби влизания, за да неутрализира многоходовите ефирни комбинации на Барселона; опита преса, при това с частичен успех. Даже замисълът няколко футболисти на "белите" да се редуват, когато трябва да влизат по-здраво в краката на аржентинеца, не даде резултат.

В Барса играят футболисти, които се познават отлично, а и голяма част от тях са рожби на Ла Масия. Отборът натрупа и самочувствие, защото не само играе красиво, но печели трофеи, за разлика отпреди 5-6 години. И постоянно побеждава Реал. Но всяка доминация има своя край и като че ли краят на "синьо-червеното" господство над вечния враг се виждаше.

В същото време мадридчани са много по-добър отбор от миналата година, а Моуриньо сглоби един изключително солиден тим, в който има мощ, бързина, атракция. На моменти Реал Мадрид прилича на един добре подвижен боксьор в свръхтежка категория, който се намира във върхова форма. И не се вижда как може да загуби.

От една страна Реал не само догони, но дори изглеждаше по-силен отбор от каталунците. Поне това се забелязваше като тенденция от мачовете през миналата година. В нито един от тях Барса не смаза съперника си. Напротив, Реал губеше мачове от своя съперник, в които бе по-добрият отбор, както беше за суперкупата на Испания през лятото.

Реал израстваше, а Барса нямаше накъде повече да се развива, след като този тим бе достигнал футболното съвършенство. Беше време Барса да започне да слиза от върха, а Реал вече крачеше към него с бясно темпо. При това "кралете" опитаха наистина всякакви прийоми да противодействат на противника. И за специалист като Моуриньо целият този опит изглеждаше като оръжия, от които той да избере най-ефективното за своята далеч по-обучена "армия".

Замъкът, който строеше португалецът през всичките тези месеци се оказа пясъчен - той отново нямаше решение срещу своя най-голям дразнител. Това бе може би най-слабият мач на Реал срещу Барса в последната година. "Блаугранас" напълно надиграха столичани в момент, в който разликата между двата клуба бе минимална, при това - в полза на Мадрид.

Логично е да се запитаме дали в Реал вече е настанен комплексът "Барселона". Когато в битката между равностойни съперници единият постоянно доминира, другият не може да разгърне пълния си потенциал.  Винаги остава един горчив привкус от "синьото око" от последната среща. Питайте Федерер как излиза срещу Надал, или Рони О'Съливан срещу Джон Хигинс в снукъра.

Даден спортист или отбор не може да разгърне пълния си потенциал, когато се намира в серия от загуби от най-големия си съперник. Колкото и голям психолог да е Моуриньо, колкото и големи професионалисти да са неговите момчета, всички те са хора. Когато Барса поведе, или изравни резултата, пред всеки един от тях изплува спомена за последната загуба, а след това - и за цялата серия от поражения.

Доминацията на Барселона рано или късно ще бъде спряна и е най-вероятно това да го направи точно Реал - единственият отбор, който в момента има футболни аргументи да спре каталунците. Понякога границата между голямата победа и големия срив може да бъде една точка, една малка досадна грешка, или една цяла титла.

През този сезон Реал има комфортна преднина в Ла Лига и ако "кралете" завоюват титлата, ще поставят Барса под напрежение. А дори "блаугранас" играят трудно под напрежение, дори тази "златна" формация на Гуардиола е била надигравана - от Интер, от Рубин Казан. От самия Реал Мадрид на Моуриньо.

Парадоксалното е, че Моуриньо успяваше да изрита Барса, докато водеше Челси и Интер. Два отбора, които са много далеч като класа и възможности от днешния Реал Мадрид. Този Реал днес можеше да бъде най-добрият отбор в света, ако не беше днешната Барса. Две от най-силните формации в европейския клубен футбол в последните години достигат своя пик почти по едно и също време.

Дали Реал ще "освободи" Испания, Европа и света от безмилостната окупация на Барселона? Напълно възможно е, но поне към този момент изглежда, че само Барса може да спре Барса. Насищането от победи и трофеи, както и цикличността в спорта и природата могат да се окажат естественият начин каталунците да слязат от трона. Този процес обаче отнема време...


Друми Георгиев, Gol.bg