Да или не? Да, пътят на Ланс Армстронг приключва тук. С една серия от "да" тежки като павета. Американецът призна, че се е допингирал.

Всъщност, че е бил кралят на допингираните. Призна, че систематично е приемал всякакви видове забранени вещества и е изследвал всички методи да бъде заобиколен правилника. Призна, че е печелил Тур дьо Франс с допинг преди и след знаменитата битка с рака, която заедно със седемте титли от това състезание го направиха световна звезда.

Отговори само с едно "не", но то също беше епохално - когато Опра Уинфри го попита дали смята, че е възможно да спечелиш Тур дьо Франс без да взимаш допинг. Няма как да има по-категоричен отговор.

Армстронг, когото мнозина боготворяха, бързо се превърна в нещо, което хората мразят. Няма как една звезда да падне по-бързо и по-лошо от него. В неговите думи няма нито героизъм, нито нещо етично. Всъщност на Армстронг не му остана друга алтернатива.

Той се появи пред телевизионните камери и каза неща, след които публичното му унижение стана още по-голямо. Пред очите на всички. Това ще остане като една от най-черните страници в историята на спорта.

"За мен допингът е като въздух в цилиндрите или вода в бутилката". Тази фраза от четиричасовото интервю на Армстронг остава запечатана в главата на всеки.

Това, че Армстронг е взимал допинг, вече го знаехме. Подозирахме го от доста време и го осъзнахме след потвърждението от антидопинговата агенция. Но въпреки това, тези думи продължават да възмущават.

За тексакеца, както и за много други шампиони в този спорт, обръщането към допинга не е нещо друго освен аспект от професията. Необходимост! Не може един човек да издържи на 3500 км. преход с велосипед из най-високите планини в рамките на 3 седмици.

Но именно липсата на усещане за вина, липсата на всякакъв морал, нарушаването на всички етични и морални норми, е най-големият удар, който Армстронг нанесе на спорта. Точно затова едва ли някой е усетил "истинското" разкаяние на американеца.

И макар мнозина да подозираха за тъмната страна на Армстронг, имаше много, които му вярваха. Вярваха на победата му на световното в Осло през 1993 г. или на седемте спечелени тура. Как се чувстват обаче тези хора сега?

Със сигурност и при тях има огромно разочарование. Детайлите и арогантността на Армстронг за подхода му към допинга са това, което карат всеки да се почувства зле. Това, което се случваше в колоезденето с използване на ЕПО се знаеше от доста време. Но никой не можеше да направи нещо, защото нямаше доказателства. Сега нещата са други.

Спортът и най-вече колоезденето могат да започнат от километър нула. Да подходят към бъдещето с оптимизъм. Същият Ланс каза, че през 2009 и 2010 г. не се е допингирал, заради новите системи за проверка, биологичния паспорт, който промени правилата и картите на масата. Сега е трудно да му вярваме, но е вярно, че настоящата система в колоезденето явно е надеждна и заслужава доверие. Без обаче да си мислим, че проблемът е решен.

Има и още една фраза на Армстронг, която също се запечатва в съзнанието. "Само два пъти съм губил контрол върху живота си. С рака и с допинга...". Точно тези думи много добре описват проблема. Допингът е ракът на спорта. Това не бива да се забравя никога.

Целта на Армстронг с това интервю и признанията, беше да опита да спечели поне мъничко симпатия и да спре надигащата се срещу него вълна. Защото никой не е признавал толкова големи прегрешения публично.

Армстронг се превърна в очите на хората като свръхчовек след като победи рака и спечели седем пъти Тур дьо Франс. Сега той отново е един обикновен човек, като всички останали. Подтикван от желанието да спечели на всяка цена и с всички средства.

С интервюто си той отново опита да пренапише историята и да нагласи етиката към своя имидж и да я изкриви, за да му е удобна на него. Но хората вече няма да се хванат на това. Те знаят, че той не е свръхчовек. А просто един амбициозен колоездач, който излъга всички.