„Да повярваш или да не повярваш? Това е въпросът." Така би звучала една осъвременена екранизация на „Хамлет", особено ако датският литературен герой беше президент на футболен отбор.

На отбор с голям бюджет, с най-много регистрирани привърженици в света. На отбор с традиции, винаги гладен за успехи. На отбор, който се счита за провален, ако спечели сребърните медали. Там, където се търсят резултатите на момента.

Още когато Барса стана европейски клубен шампион през 2009г. ми направи впечатление, че каталунците покориха европейския връх с цели седем момчета, които са „собствено производство", продукти от школата. От Ла Масиа - вълшебната думичка, която в наши дни е символ на един бъдещ успех. Ла Масиа е школата на Барселона, в която се обучават деца от цяла Испания. Те тренират там, живеят там, откъснати от роднините, учат се там. Школата е създадена като резултат от философията на каталунците да разчитат на свои „продукти", а не да плащат баснословни суми за футболисти на други отбори, както се прави в Мадрид.

Барса е идея, а за местните е като религия. А Ла Масиа е „градината", в която се „засаждат" млади „дръвчета", от които ще се появят такива, които ще дават вкусни плодове. И по много. Но Ла Масиа символизира и вярата. Да повярваш, че трудът ще бъде възнаграден. Да повярваш, че едни много талантливи деца ще бъдат „обработени" да играят със стила, с почерка на първия отбор.

Още от времето на Йохан Кройф в каталунската столица се утвърждава идеята, че топката трябва да се подава с къси пасове и да не се дава възможност на съперника да играе с нея. И когато един ден всеки един юноша стъпи за първи път на свещената трева на „Ноу Камп", когато за първи път се види в центъра на една 100-хилядна арена, той ще знае какво се иска от него.

Ще е запознат как точно трябва да играе. Защото ще е продукт на „идеята" Барселона. Ще е създаден за този отбор. А и този млад футболист ще носи фланелката на клуба с любов, ще се раздава във всеки мач, защото той ще е израснал с мечтата един ден да играе точно там - пред феновете на Барса. Само пред тях.

За него точно тези фенове ще са мечтата, той ще иска да се докаже пред тях, ще иска да радва тях, а не привържениците на други отбори. Това е разликата между юноша на клуба и един „наемник". Закупеният готов продукт никога няма да разбере каква е мисията му, той никога няма да чувства същото, което ще усети едно момче, което е собствен кадър.

Когато Барселона наложи 18-годишните Шави и Иниеста, съответно през 1998г. и 2002г. в титулярния състав, както и 17-годишният Лео Меси през 2004г., никиой не предполагаше, че тези деца ще станат легенди на "Ноу Камп". Самият Пеп е продукт на Ла Масиа. През 2000г. Гуардиола прави пророческо изказване, казвайки на Шави: „Ти ме пенсионира. Но Иниеста ще ни пенсионира и двамата".

Когато Шави е наложен в Барселона от Луис ван Гаал, Пеп страда от контузия. След като се възстановява, той вече няма място в титулярния състав. На неговата позиция се е наложил талантливия младок Шави, който и до днес е най-добрият на поста си. След европейското първенство през 2008г. Шави е обявен за най-добър играч на турнира. След световното първенство той и Иниеста имат в колекцията си всяка една купа, за която са играли. Джовани ван Бронхорст казва за Шави: „Той може да ти подаде без да погледне към теб, има много силна интуиция. С Андрес имат силно изградена връзка и всеки един от тях знае какво мисли другия."

Андрес Иниеста от дете е избран да решава важни мачове, когато 15-годишен вкарва гол в последната минута, носейки титлата на детската формация на клуба. В полуфинала срещу Челси в Шампионската Лига през 2009г., Иниеста вкара гол в последната минута, класирайки своя тим на финала. На световното първенство в ЮАР вкара гол срещу Холандия, четири минути преди да започне изпълнението на дузпите.

Иниеста е един от малкото футболисти, които са аплодирани на всеки стадион. Баските в Билбао го аплодират, радват му се дори феновете на Еспаньол и Реал Мадрид. „Илюзиониста", или Дон Андрес, както е известен Иниеста в Испания зарадва цяла една нация, той превърна мечтите на испанците в реалност. Заедно с Шави и другите играчи на Барселона, които бяха в основата на испанския триумф.

Пуйол, Пике, Шави, Иниеста, Бускетс, Педро - всички те бяха сред най-важните играчи на Испания. Вижда се колко значим бе приносът на Барселона за световната титла на Испания.

За разлика от Шави и Иниеста, които предимно създават голови положения, Лео Меси е изявен голмайстор. Вкарвайки изумителните 56 гола за един сезон, Меси преобърна представите за границите на човешките възможности. Никой отбор в Аржентина, никой отбор и в Европа не се довери на малкия Лео, никой отбор не пожела да плаща 1000 щатски долара на месец за лечението на дребничкия 13-годишен хлапак, който е обявен за безперспективен. Тогава единствено Барса повярва в това дете, което е обмисляло варианта да спре с футбола. Каталунците не само проявяват желание да плащат лечението на Меси, но сами предлагат на семейството на Лео да се нанесе в Испания. За сметка на клуба.

В Ла Масиа Меси се учи на математика и на футбол, на изкуството да подаваш и умението да вкарваш, да бъдеш голям футболист и голям човек. Лео е част от един голям колектив, който живее с идеята, че един ден ще играе пред 100 хиляди души, които милеят за Барса. Вече превърнал се в супер-звезда, Меси не забравя откъде е тръгнал, не е забравил доверието, което му е гласувано от клуба.

"За мен парите нямат значение. Ще си тръгна от Барса, само ако от клуба ме изгонят", казва аржентинското чудо. Думи, които могат да стоплят всеки футболен фен, без значение от клубната му принадлежност.

Когато гледах победата на Барселона над Реал в края на ноември 2010г., аз не видях само едни осем чудесни футболисти, излезли от Ла Масиа. Аз видях едни осем деца, едни хлапаци, които се радват след всеки свой гол. Времената се смениха, ето че вярата в едни голобради деца даде резултат. Тези деца вече са най-добрите професионални футболни „убийци". Хладнокръвни изпълнители, които „убиват" неусетно и безболезнено.

Ла Масиа разгроми всички други школи със своята идеология, с вярата си, че трудът ще даде резултат. С постоянството, с търпението, с висококачественото обучение на едни честни деца да бъдат изградени като достойни и горди мъже, които да носят гордост на клуба, който ги е създал. Да носят слава както на себе си, така и на Барселона. И да не се главозамаят. Защото освен големи футболисти, играчите на Барселона са изключително лоялни като личности.

Няма как да не ни направи впечатление, че всеки един от тях иска да завърши кариерата си там, където я е започнал - в Барселона. Всеки един от тези големи футболни герои помни къде е бил изграден като футболист и личност, помни къде е обучен, къде е „закален" като футболен войн. Възпитани да бъдат силни футболисти и силни мъже, тези футболни великани не крият детското в себе си, не крият страстта с която се радват, когато побеждават. Когато побеждава Барселона. Което е триумф и за Ла Масиа.

Преди дни видяхме как за първи път трима футболисти от школата на един отбор спорят за най-престижното индивидуално отличие в света- "Златната топка". В крайна сметка Меси спечели пред Иниеста и Шави, но това няма особено значение. Призовата тройка сама по себе си е победа за Ла Масиа. Победа за вярата, че е по-добре да чакаш с години, но да видиш резултата от постоянен, изпълнен с желание и много страст труд, вместо да си купиш резултат на момента.

Признанието на футболна Европа за призовата тройка за най-добър футболист за 2010г. е признание на целия свят за продуктивността и класата на Ла Масиа- там, където се създават големи футболисти, още когато са малки деца. Там, където обучени специалисти влагат най-доброто от себе си, за да запазят детското в едни чисти души, които да попият от романтичната философия на клуба и един ден да я наложат на идващите след тях.

Не се е намирал друг отбор, който толкова дълго време да радва окото на зрителя и в същото време да спечели толкова много трофеи, да строши безброй рекорди. И въпреки множеството успехи на клуба, за мен най-красивият момент е този зад „кулисите"- Ла Масиа. Там, където с много любов, търпение и внимание се създават бъдещите големи шампиони. Там, където вярват в силата! Tам, където е и силата на вярата!

Друми Георгиев, Gol.bg