Те бяха шампиони на всичко, сега са призраци. Бледи сенки на самите себе си, които се влачат по терена и които на "Маракана" се сбогуваха с мондиала по най-безславния възможен начин, падайки без борба пред невероятния по своите качества и борбеност тим на Челе.

Сбогом Испания. Изживяването беше хубаво, но всичко свърши. Най-победният цикъл в историята (ЕВРО 2008, Мондиал 2010, ЕВРО 2012), епопеята на "тики-таката" и историята на една група играчи, израснала заедно и способна да преодолее в името на Испания жестокото разделение между мадридисти и барселонисти.

Империята рухна и земята още дълго ще се люлее. Предстои разчистването на сметките, при което никой няма да бъде пощаден. Дел Боске направи своя избор след разгрома срещу Холандия, като извади от състава Пике и Шави, но заложи отново на също толкова критикуваните Касияс и Диего Коща. Селекционерът на Испания сбърка и вратарят отново го предаде със слабото си представяне. Икер измина булеварда на залеза и стигна до неговия край.

Това световният шампион да отпадне в групата не е нещо безпрецедентно. Дел Боске повтори грешката, която допусна Липи в ЮАР преди четири години.

Испанският селекционер бе убеден, че е достатъчно да пусне един нов център-нападател в лицето на Диего Коща, за да промени физиономията на своя тим. В Бразилия той взе  16 от 23-ата герои от Мондиал 2010.  В същото време младежкият отбор на Испания, спечелил европейската корона през 2013, бе представен само от Де Хеа (трети вратар) и Коке (който влезе на терена, когато съдбата на Испания на практика вече беше решена). Тиаго Алкантара също щеше да влезе в състава, ако не беше се контузил, но списъкът секва дотам. На златните младежи на Испания бе отредена ролята на безучастни зрители, докато иберийците болезнено се сринаха от пиедестала.

Мачът с Чили се превърна в истинска голгота за испанците, парализирани от страха и смаяни от спортната злоба на съперника, който отпразнува първи успех в историята си над Ла Фурия. Филмът на ужасите от първия двубой с Холандия се повтори и без присъствието на Пике, който не беше повече виновен от съотборниците си.

Отделна глава заслужава Диего Коща, призован да изпълнява ролята на липсващото парче от мозайката. Той се провали, макар че имаше алиби – лошото физическо състояние заради напрегнатия завършек на сезона, както и непрекъснато тормозещите го контузии.

Като се абстрахираме от физическия аспект обаче, усещането беше, че става дума за едно предварително обречено изкуствено присаждане.

Испания покори света със своята "тики-така" и без типичен таран, макар че понасяше някак присъствието на Торес. Диего Коща (обиждан и освиркван от бразилците, които го смятат за предател), не успя да спечели сърцата на барселонския блок играчи, нито пък да се впише в групата представители на Реал. И той е един от символите на този провал, особено парадоксален, защото дойде в годината, в който испанският футбол доминираше в Европа.

Вярно е обаче, че признаци за пропадането на носещите колони имаше и те бяха очевидни от месеци насам. Голямата грешка беше, че те бяха пренебрегнати и така присъдата на бившите шампиони на всичко бе изпълнена.

Джовани Капуано, "Панорама"