Не е необходимо да бъдеш вълшебник, за да направиш смяна като тази, която предприе Ван Гал, пускайки Крул в 119-ата мин. на четвъртфинала с Коста Рика.

Трябва е обаче да си доста смел, да бъдеш безспорен лидер и да имаш пълното доверие на играчите, с които работиш. Човек трябва да е много последователен, за да може да си позволи подобни ходове. На всички трябва да е ясно, че такъв е неговият стил не само в този изолиран случай, а винаги, във всяка ситуация, когато от него се иска да вземе решение.

Само в такъв случай играчите и най-вече титулярният вратар, биха приели подобна смяна. Все пак Силесен ще се завърне в игра срещу Аржентина на полуфинала и за Лалетата е важно самочувствието му да е непокътнато.

Ван Гал е треньор, който упорито следва своя път, а този път представлява идеално права линия. Не ми изглежда той да е човек, който се приспособява, преговаря и търси компромис.

Холандецът имаше смелостта да смени Ван Перси 14 мин. преди края на осминафинала с Мексико, когато тимът му изоставаше в резултата. Той извади от игра футболиста, когото сам беше направил капитан. Звездата, на която беше възложил най-голяма отговорност и която бе дал за пример на останалите си играчи.

Далеч не всички са способни да променят вижданията си, докато са подложени на жестоко напрежение. За един треньор винаги е трудно да се откаже от отправните си точки на терена, онези стъблове, върху които се гради представата му за играта на отбора.

Но може би единственият опорен стълб за Ван Гал е самият той. Холандският специалист се доверява най-вече на своите знания и умения, които са плод на огромния брой проведени тренировки и на завидния опит, натрупан по скамейките на куп различни отбори.

Ван Гал е програмист, треньор, който наблюдава и изучава свои и чужди; който прилага алтернативни решения, много от които разработени и планирани предварително. Такъв беше случаят с Крул, но не и този със смяната на Ван Перси с Хунтелар. Според мен в онзи момент Ван Гал се е доверил на инстинкта си, усещайки, че неговият капитан няма необходимата енергия и страда срещу добре подредената защита на Мексико.

Малцина биха се осмелили да сменят Ван Перси, рискувайки да го засегнат и да загубят доверието му завинаги. Този епизод можеше да се превърне в голямо унижение за капитана на Лалетата.

Хунтелар по принцип е на светлинни години от класата на Ван Перси, но притежава характеристики, които бяха по-подходящи за заключителния щурм на оранжевите срещу Мексико. Така или иначе, решението на селекционера на Холандия се оказа колкото прагматично, толкова и точно и сполучливо. Е, може да се каже, че в този случай Ван Гал имаше и малко късмет.

В ситуацията със Силесен и Крул обаче късметът нямаше никаква роля. Това беше предварително подготвен план за действие, плод на внимателното оценяване и на отличното познаване на качествата на двамата вратари.

Често пъти малко преди дузпите треньорите пускат в игра футболисти, които имат хладнокръвието и техниката, за да стрелят точно от бялата точка въпреки напрежението. Защо тогава да не се прилага този похват и с вратарите?

Изпълнението и спасяването на дузпи е отделен спорт, различен от футбола. Специфичните умения за дуелите от бялата точка са част от играта, но не са задължителни за успешна кариера. Дзоф и Дзенга например никога не са били майстори на дузпите, но това не им попречи да станат легендарни вратари.

Алдо Серена*, "Спорт Медиасет"

* Авторът е бивш нападател, играл в Интер, Милан и Ювентус, национал на Италия, бронзов медалист от световното първенство през 1990 г.