Аржентина записа най-доброто си представяне на световно първенство от 24 г. насам. За да се класират на полуфинал за първи път от Италия 1990, Гаучосите имаха нужда от един абсолютно нетипичен аржентински треньор.

Като футболист Сабея три години играе в Англия (в Шефилд Юн и Лийдс между 1978 и 1981), после минава през Бразилия (Гремио през 1985), а после почти 20 години изпълнява ролята на дясна ръка на Даниел Пасарела. Двамата минават през Уругвай, Италия, Мексико и Бразилия.

Сабея започна работа като старши треньор само 2 години преди да получи селекцията на Аржентина. Той пое Естудиантес, спечели Копа Либертадорес, а в края на годината извади душата на Барса на Гуардиола. До 88-ата мин. тимът на Сабея с Верон и Клементе Родригес водеше на Меси, Ибрахимович и Анри и отстъпи едва в продълженията.

При Сабея Гаучосите започнаха да се бранят по-усърдно и по-смислено, но това се очакваше. Никой аржентински треньор не би могъл да се справи по-добре от него в това отношение. Специалистът обаче имаше по-важна задача – да разкрие огромния потенциал на аржентинската атака. Последният случай, в който някой успя да го направи, бе олимпиадата в Атина, а тогава начело на селекцията бе Биелса. Задачата на Сабея можеше да се сформулира и по друг начин: да направи така, че в националния тим Лео Меси да се чувства толкова комфортно, колкото и в Барса.

Трудности, разбира се, не липсваха. Миналата пролет например дъщерята на Сабея Ванеса публично обвини Меси, че той  не играе за националния си тим с цялото си сърце и душа. Като цяло обаче концепцията на Сабея бе пределно проста – отзад бетон, който да не може да бъде пробит и с танк, а отпред Меси получава толкова свобода, колкото може да понесе. Край него пък се въртят разните там Агуеро, Игуаин, Ди Мария и прочее.

За да документира някак си ролята на Лео в селекцията, Сабея го направи капитан. В квалификациите този модел даде добър резултат – Аржентина зае първото място, а Меси вкара 10 гола.

Интригата преди световното обаче беше в какво настроение ще бъде Лео след поредния тежък, а този път и неуспешен клубен сезон.

"С Меси всичко е наред, но ние трябва да станем по-класен отбор, за да му помогнем", заяви Сабея тази пролет. "Трябва да сме по-компактни, да затваряме свободните пространства. Лионел израсна като личност, но ние трябва да създадем атмосфера, която да му помогне да бъде щастлив и спокоен."

"На терена Меси трябва да получава свобода. Може да го помолим да помага, когато тимът губи топката, но не бива да прекаляваме. Най-важното е той да е свеж и да се чувства добре, когато получава топката. Меси има правото да се движи свободно по терена и да се пласира там, където се чувства комфортно. Той може да получава топката там, където смята за добре", коментира селекционерът.

Стремежът Меси да бъде ощастливен и да се радва на пълно спокойствие доведе до това, че в мача с Босна Сабея смени схемата от 5-3-2 на 4-3-3, след като чу оплакването на Лео, че при игра с петима в отбрана той и Кун остават изолирани.

"Не ме обидиха думите на Меси, той винаги е смятал така", смело призна селекционерът. "Той предпочита да играем 4-3-3 с Анхел ди Мария отпред. Ние изпитваме уважение един към друг, а освен това тимът ни се радва на чудесен колективен дух. Отлично е, че е налице свободен, открит диалог с играчите. Понякога футболистите се учат от треньорите, друг път става обратното. Всички ние понякога правим грешки."

Именно в това е голямата разлика между Сабея и повечето треньори, дънили се с Аржентина на световни първенства след Карлос Билардо. Той не се стреми да задуши чуждия авторитет, за да подчертае собствения си, а гордостта му не се простира чак толкова нависоко, че да се превърне във вироглавство и деспотизъм.

Резултат от всичко това станаха победните голове на Меси срещу Босна и Иран, последвани от двете му попадения срещу Нигерия, когато аржентинската защита за първи път взе да дава на късо.

Сабея показа на играчите, че не иска да ги дресира или да ги вкарва в някакви неудобни рамки. Не, той е скромен човек, той е един от тях, той е техен съюзник и просто преплита талантите им така, че Аржентина да побеждава.

В 70-ата мин. на двубоя с Нигерия Лавеси напръска Сабея с вода, докато последният разпалено му обясняваше нещо. С човек като Пасарела или Биелса това изпълнение щеше да е равнозначно на билет за първия самолет за Буенос Айрес. Със Сабея не е така.

"Напръсках го, защото видях, че се е изнервил", обясни Лавеси. "Не мисля, че това е проблем, защото Сабея ме познава и е свикнал с чувството ми за хумор."

Сабея не е като повечето аржентински треньори. Той не се извисява над отбора, а живее вътре в него. И щом Аржентина е на полуфинал, значи е прав.

В четвъртфинала с Белгия Гаучосите се защитаваха отлично. Гарай, Масчерано и Басанта отнемаха топката от Азар, Мираляс и Де Брюйн и незабавно слагаха началото на аржентински атаки. Вижте гола: Масчерано отнема топката, подава на Меси, Лео врътва пирует, събира около себе си двама белгийци, намира Ди Мария, чийто пас среща крак на защитник и стига до Игуаин, който стреля без забавяне.

Това се оказа напълно достатъчно за класиране на полуфинал и Аржентина завърши мача с Белгия с четирима опорни халфове. Множко са, но както вече уточнихме, Сабея не е напълно аржентински треньор. На него такива неща са му позволени.

Денис Романцов, PROSport