Байерн на Пеп Гуардиола все още е в процес на изграждане. Стремежът на треньора е баварците да заиграят като неговата Барса.

Гръбнакът на Германия на Льов се състои от футболисти на Байерн. На осминафинала срещу Алжир той пусна цели 7 играчи на немския шампион. Идеята на Льов е Бундестимът да играе като Байерн на Гуардиола и смятам, че по принцип той е прав.

Работата е там, че баварците засега са далеч от хипнотичния стил на каталунците от най-добрите им години. Вследствие на това играта на Германия, също като тази на Байерн, вместо да хипнотизира противника, на моменти става банална и безсмислена.

През първото полувреме Алжир блокира Германия с постоянна преса и високо темпо. Неслучайно в продълженията много от африканците получиха схващания, макар че температурата не бе никак висока.

Германците мачкаха топката и си подаваха хоризонтално, докато алжирците се бяха построили компактно, стремяха се да я отнемат и да контраатакуват праволинейно. Само суетата и егоизмът на Фегули попречиха на Алжир да поведе в резултата, докато отборът се опитваше да се възползва от огромните пространства, предоставени им от Боатенг и компания.

Именно играта в защита е компонентът, в който Германия е на светлинни години от концепцията на треньора на Байерн. Когато топката бъде загубена, без сигурен предпазващ вал, без усилена преса в противниковата половина, двамата централни защитници оставаха изолирани твърде далеч от собствената врата.

Боатенг и Мертезакер не са скоростни футболисти, така че Льов трябваше да намери начин да ги подсигури. Той накара Нойер да играе като либеро зад гърба им. Вратарят непрекъснато се намираше на границата на наказателното поле, готов да се изстреля, за да стигне пръв до дългите топки, предназначени за нападателите на Халилходжич. Този рисков подход неведнъж накара немските запалянковци да треперят.

През второто полувреме пресата на африканците отслабна и тогава Германия създаде много положения. Влизането на Шурле вместо Гьотце осигури повече дълбочина и енергия в немската атака. Плеймейкърските умения на Крос и разиграването на топката от страна на Лам, Швайнщайгер и Кедира (който влезе на мястото на Мустафи, при което Лам се премести вдясно) изтощиха алжирците.

Отделна глава заслужава представянето на Томас Мюлер. Той е уникален футболист, който разчупва шаблоните и променя представите ни за играта. Мюлер играе навсякъде, а който играе навсякъде, понякога го няма никъде.

Нападателят на Байерн често си взема дълги почивки по време на мач. Буквално изчезва от поглед. После изригва, не с някаква феноменална техника или шеметен дрибъл, а с нещо конкретно и съдържателно.

Мюлер е синоним на прагматичността. Играта му е проза, а не поезия. Той прави онова, което трябва да се направи в точния момент. Мюлер е на линия, когато трябва. Тогава той се затичва в характерния си леко непохватен стил. Той движи пергелите си по някакъв ясен само на него начин, с особена, накъсана хармония. Неслучайно в наказателното поле топката често каца на крака или на главата му.

Мюлер далеч не е идеален реализатор, напротив. Той бърка много повече, отколкото го правеше легендарният му съфамилник отпреди няколко десетилетия. Но когато стане трудно и мачът го изисква, той се намесва и променя хода на събитията на терена.

В понеделник благодарение на енергията, която спести по време на дългите паузи в редовното време, в началото на първото продължение именно Мюлер подаде на Шурле за първия гол. Това беше атаката, която реши мача.

Аржентина си има Меси, Бразилия разчита на Неймар, Франция на Бензема, а Холандия – на Робен. Всички те са суперзвезди, утвърдени и добре познати реализатори.

А Германия разполага в редиците си с призрака Мюлер, който ту се появява, ту изчезва, всявайки страх в противниковите редици.

Алдо Серена*, "Спорт Медиасет"

* Алдо Серена е бивш нападател, играл в Интер, Милан и Ювентус, национал на Италия, бронзов медалист от световното първенство през 1990 г.