Прозвуча последният сигнал и Антоан Гризман се разплака. Всички започнаха да го успокояват, но младият играч на Реал Сосиедад продължаваше да лее сълзи.

Щом във френския тим се намери играч, който отреагира на загубата по този начин, трудно е да си представим как ли щяха да преживеят евентуалното си отпадане немските национали. Сигурно просто щяха да потънат в земята от срам.

"Ако Франция беше отпаднала на осминафинала, щяхме да останем разочаровани. Полуфиналът щеше да е нещо невероятно. Отпадането на четвъртфинала е абсолютно нормално", коментира след мача един журналист от Лил.

Френският национален тим не отиде в Бразилия, за да гони краен успех, а за да се опита да разбере самия себе си. За да напомни на страната, че участието на голям турнир невинаги завършва със срам, породен от слабите резултати и от поведението на националите. За да разбере може ли Погба да играе със синята фланелка така, както го прави в Ювентус. Да се опита да се оправя без Франк Рибери, който на Евро 2016 ще е на 33 години. Да оцени могат ли да се сработят Варан и Косиелни,  които потенциално са най-силната двойка централни защитници на континента.

Що се касае до Бундестима, там отдавна всичко е изяснено и категоризирано. И нещата стоят пределно просто: всичко, освен световна титла, ще бъде провал.

Загубилият три турнира Йоахим Льов няма какво повече да губи, още повече пък след четвъртфинала с Петлите, в който немците показаха, че вече изобщо не ги вълнува как точно ще бъде постигната целта им на световното първенство.

Според мен това бе най-грозната победа на Германия, откакто Льов застана на кормилото. На най-хубавото световно първенство в историята Бундестимът ни напомни колко затворен, скучен, циничен и равнодушен към чувствата на зрителите може да бъде футболът в мачовете на пряко отстраняване.

Обяснението е просто: освен това световно първенство, на отбора на Льов не му остава абсолютно нищо.

Роман Мун, "Евроспорт"