Бившият треньор на Левски и ЦСКА Георги Василев коментира случващото се в Левски и изненадващото за него уволнение на Георги Дерменджиев. В интервю за предаването "Домът на футбола" по Диема Спорт той изрази мнение, че няои хора в клуба са си измили ръцете с Дерменджиев.

Преди всичко обаче Гочето започна със съболезнования към близките на починалия Динко Дерменджиев. „Изказвам съболезнования към близките на един велик футболист, на който съм бил противник и като футболист, и като треньор. Респектът и уважението към него винаги е било голямо. Една сериозна загуба към българския футбол, моите съболезнования и поклон. Беше един изключително бърз човек, умен и интелигентен, в едно страхотно поколение, остави голяма диря, и днес спомените за неговата игра са ярки", заяви Василев.

„Може би няма да бъда най-точният и конкретният за случая, но като човек, който следи отблизо футбола и Левски, той все пак е изиграл доста голяма роля в моя живот като треньор, ме впечатляват неща, които не са никак приятни. Левски от доста време страда и буксува, остава доста извън това, което заслужава като име, традиции. Изостава значително, свидетели сме на много треньорски смени, на футболисти, за да стигнем и до последния момент с решението за освобождаването на Дерменджиев.”

„Определено ме изненада това решение по простата причина, че той изкара 4 месеца, в два от тях е бил в процес на подготовка. Моето утвърждаване като чужд човек в Берлин, много сериозно впечатление ми направи търпение, с което се отнасяха хората към мен. В първите 6 месеца не чух нито една лоша дума за мен, това е време на обмисляне, на преценяване. И след това вече може да ти дадат по-стабилна оценка. Тук всичко стана за един кратък период от време. Напускане на важни фигури в отбора, с тази уговорка, че няма пари за по-скъпи футболисти. Привличане изведнъж на футболисти, струва ми се, че това е станало без решението на старши треньора.”

„Все ми се струва, че тук някои си измиват ръцете с вината, която са сложили върху Георги Дерменджиев. Добър, уравновесен човек, спокоен, това е неговият стил на работа. Опитите веднага да се оценява като грешка, естествено, че е грешка като няма резултати, но нали си спомняме първата позиция, ще преживеем тежки дни, в Левски се налагат корекции и някакси Гошо остана като жертва на всичко това. На тази политика.”

Той коментира и варианта с временния наставник Георги Тодоров. „Аз с Гошо Тодоров се познавам. Аз заех неговото място в Левски 2003/2004 след осмия кръг. Освободиха го, после ме привлякоха мен и изкарах целия сезон. Тогава се опитаха да прокарат тая политика, че ни трябват наши кадри, ще вкарваме наше поколение, но това поколение не бе готово. Искаха от мен титла, купа и участие в Европа с всички тези условности. Тогава устояхме, Андрей Желязков бе много близо до мен. Направихме отбор, който отговаряше на претенциите. Ако виждах грешка в Гошо, това е, че отстъпи в тази селекционна политика, която му я налагаха.”

„Аз разсъждавам, ако бях на неговото място. Освобождаването на Кабрал, отказването от Яблонски, Цветкович. Аз нямам против привличането на нови футболисти, но всички стана на килограм. В този момент е по-важно да се слуша, защото в един момент отговорността пада върху него. Определено професията футболен треньор е доста позагубила стойността си в България. В случая година, в която се сменят пет треньора, не бих го окачествил по друг начин.”

„Левски никога няма да загуби своя ореол, Левски е с име. Период, който ще трябва да го изживее, ще се променят нещата, ще излезе от тази криза. За разлика от специалисти, ще се въздържа, защото не е моята работа. Това трябва да го решат хора компетентни и сигурни, да преценят перспективата с единия и другия, за да преценят една по-трайна политика в този клуб. Не говорим вече за 4 месеца откакто е треньор, а за по-кратък период от време му е била решена съдбата. Само се е чакал удобен момент, което неминуемо се случва във футбола, за да извършат тази промяна.”

„Колкото до тази мълва и със смените с треньора на националния отбор, това са неща, които звучат доста неприятно. Не виждам защо и откъде излизат тези неща. Излизат от хора, които са в играта, работят, имат отговорност в тези позициите, в които са. Затова ми се струва, че тук в България треньорът е много обезценен. Разбирам, треньорът е служител, но той носи тежката отговорност за чисто професионалната работа".

"В това отношение много пъти сме свидетели, че треньорът е бушонът, който изгаря. За да е силен, смел, трябва да му се даде изцяло отговорността. В това състояние, в което се намира Левски, не съм сигурен, че ще спечели бараж. Ако се яви на бараж, което теоритично е съвсем възможно”, допълни Василев по темата „Левски”.