Гръмотевично. Лудо. Невероятно. Италия бе елиминирана от Северна Македония с 0:1 в Палермо в полуфинален плейоф и за втори пореден път няма да участва на световно първенство.„Жънем това, което сме посели, коментира75-годишният Ариго Саки. – Говорим много, но думите не могат да решатпроблеми.

Нуждаем се от по-широк поглед върху проблема. Предишният провал беше по вина на селекционера Джан Пиеро Вентура, когато не успяхме да се класираме за Мондиала в Русия, сега ще бъде нарочен Роберто Манчини: но ако продължим да мислим по този начин, няма да стигнем доникъде.“

Саки, съгласен ли сте, че след европейската титла през лятото в националния отбор настъпи спад?
– Това, което се случи в Палермо срещу Северна Македония, се случва с клубните ни отбори вече дванадесет години. Не сме спечелили нищо в Европа от 2010 г. след Шампионската лига на Интер начело с Жозе Мауриньо. Националният отбор на европейското първенство беше прекрасно изключение, на което всички трябва да сме благодарни, защото ни донесе трофей, заслужено спечелен с добра игра. Но всъщност беше изключение и със сигурност не беше правило. Продължаваме да купуваме чужденци за нашите клубове, а школите ни също са пълни с момчета, които идват отвън. Сигурни ли сме, че това е правилният път и дали това не е истинският проблем, с който трябва да се справим…

свързани статии

Какво да направим сега?
– Президентът на федерацията Габриеле Гравина е компетентен човек, той ще трябва безпристрастно да анализира ситуацията и да не се увлича от емоцията на момента. Надявам се той да не възнамерява да разруши всичко, като уволниселекционера. Проблемът е по-сериозен, много по-сериозен. Италианският футбол страда от културна изостаналост, няма нови идеи. Други нации се развиват, а ние сме отпреди шейсет години. Казвам го ясно: най-малко виновни за тази ситуация са играчите и треньорът. Тук проблемът е институционален.

Какво имате предвид?
– Позволете ми да обясня и може би ще се повторя: младежките сектори са пълни с чужденци, купени като от пазар за плодове и зеленчуци, клубовете са затънали с дългове, отборите не печелят нищо извън Италия и никой не повишава глас да каже нещо! В чужбина работят и управляват, изграждат федерални центрове, подпомагат растежа на младите хора. Ние не го правим. Защо?

Има ли проблеми и в Серия А?
– Определено, да. Ритъмът на нашето първенство е смешен. Опитайте се да гледате мач в Англия, Испания или Германия. Играчите се движат много по-бързо, свикват с европейското ниво в своите първенства. Унас съдиите свирят прекалено много, действията винаги се прекъсват. Как да играеш по този начин? Пак ще кажа: ние сме изостанали, при това не само във футбола. Обичам го и особено италианския, но трябва да сме честни: липсват идеи. Най-важното е да научим децата да играят и да не мислим винаги за спасителя на родината, който дори може да дойде от чужбина…

По-конкретно какво липсваше срещу Северна Македония?

– Липсваха подходящи играчи и това беше основният проблем. Спечелихме европейското първенство като герои, но в Палермо нямаше герои. Според мен в съзнанието им имаше и малко страх, липса на сигурност или увереност в собствените възможности: възможно ли е всички удари да са над вратата? Трябваше ни малко концентрация, малко решителност, малко спортна злоба. Но нека не обвиняваме играчите, те дадоха всичко от себе си и направиха истинско чудо на европейското първенство.

Като се има предвид, че ще има задълбочен анализ от Футболната федерация, какви трябва да са следващите стъпки?
– Винаги са ми казвали, че трябва да се учиш от тези, които знаят как да правят нещата добре. Така че нека отидем да видим какво е положението в испанския футбол или какъв е английскиятмодел. Нека се опитаме да видим как са постигнати определени резултати, особено в Испания на национално ниво, и нека невинаги се вкопчваме в старите си мислида решаваме проблемите чрез подмяна на хората. Това е подходът, умът е този, който трябва да се промени.

Разбира се, никога във футболната си история Италия не е пропускала две поредни издания на световните финали. Ударът е труден за приемане…
– Без съмнение. Това е ужасен удар, нокаутиращ, след който е много трудно да се изправиш, но трябва да се опитаме, а не да търсим пряк път, което е нашият домашен специалитет. Преки пътища и хитрост във всички сектори, а не само във футбола ни доведоха до този момент. Искаме ли да продължим в тази посока, или искаме да се възползваме от възможността за истинско обновление? Което, пак повтарям, трябва преди всичко да е културно. Да се развиваш, означава да знаеш, да работиш, да се жертваш, да дискутираш и да търсиш отговорите.

Андреа СКИАНКИ, „Гадзета дело спорт“