През тази година Левски може би ще бъде по-голям конкурент на Лудогорец от ЦСКА, но и двата отбора са много далеч от класата и организацията на шампионите. Това мнение изрази бившият десен бек на "сините" Живко Миланов в предаването "Код Спорт" по RING.

- Живко, способен ли е някой отбор да наруши хегемонията на Лудогорец? Кой е най-близо до класата на тима от Разград?
- Миналата година ЦСКА показа нещо. Според мен този сезон Левски може да бъде по-близо. След идването на Станимир Стоилов се вижда най-важното нещо - спонсорите да дадат едно спокойствие на човека, който работи. Неслучайно и Станимир Стоилов каза, че най-важното нещо за него е да се плащат регулярно парите. Видя се и резултатът от това нещо. Отделно, той е и най-добрият български специалист. Взеха нови попълнения. Мисля, че тази година ще бъде по-интересна. Левски има и едно преимущество с феновете, които се активизираха в последните години и това ще им бъде в плюс. Ще им е доста трудно, защото Лудогорец е хегемонът в българското първенство и това не е случайно. Нека да не омаловажаваме някои работи, но там всичко е направено, както трябва. Така се прави футбол. Щом искаш да печелиш титли, купи, да играеш в Шампионска лига, това е начинът. Всичко е професионално - от академията до трансфери, база. Пак ще се върна на Станимир Стоилов, който каза, че примерно нямаш стадион, а искаш да станеш шампион. Къде ще играеш? Нямаш и тренировъчно игрище, а искаш да направиш нещо. Неслучайно толкова години заслужено са на това място.

свързани статии

- Ти беше начело на Левски в най-тежкия момент за клуба - готов ли беше за това предизвикателство?
- В професионален план - не. Направих го в момент, в който нямаше никой там. Вече казах много пъти за каква анархия ставаше въпрос. Въобще това не беше Левски, нямаше никаква организация, с футболисти, които не са си получавали възнагражденията повече от 5-6 месеца. И не само футболистите, а хората в целия клуб. Няма да забравя - Наско Сираков идваше в треньорската и казва: "Аз не знам утре какво ще се случи с клуба". Помня, че почвахме в понеделник, а аз в неделя до последно звънях на футболисти, които единствено заради мен дойдоха да тренират. Казах: "Дайте поне да не почваме с 5-6 юноши подготовка". Опитахме се постепенно да спасим каквото може. Аз съм млад треньор, не съм вътре в треньорската професия толкова години, но със сигурност знаех какво ще се случи в този момент. Застанах начело тогава, когато нямаше никой. Направих го от тази гледна точка, че този клуб ми е дал много. Нито съм го правил за някаква финансова изгода, нито за еди-какво си. Просто в този момент не можех да оставя клуба. Най-лесно ми беше и на мен да стана, да си тръгна и да кажа: "Оправяйте се!".

- Защо реши да подадеш оставка? Защо беше толкова твърд в решението си?
- Беше най-трудната ситуацията, но феновете на Левски, колкото и да знаят, че е тежко положението, като се натрупат лоши резултати, казват "Все пак това е "Левски". Загубихме няколко мача в началото, започна да се наслагва едно напрежение. Прецених, че може би в този момент най-доброто нещо е да дойде нов човек. Посъбраха се някои лоши резултати. Не мисля, че играта беше толкова лоша, колкото неопитността на част от футболистите. В 70-80% от мачовете контролирахме ние, но губехме от някакви елементарни грешки. И то повече плод на младост и неопитност, защото тогава в моя състав имаше 9-10 българи, а Билал Бари беше единственият чужденец. Ако не се лъжа, имаше трима играчи по на 18 години, дори Марин, Мартин Петков нямаха 18. Видяхте сега със смяната на треньора отборът как изглежда и колко футболисти са привлечени.

- Какво ти костваше на теб периодът, в който застана начело на любимия ти клуб?
- Аз не го приемам като някакво загубено време. Най-много ми е коствало нерви, защото не бях спал цяла нощ след загуба, а дори и като футболист не ми се е случвало. Пак съм го преживявал, но като футболист е по-лесно - мислиш само за себе си и за твоето представяне. А като треньор мислиш за още 20 играчи и още 20 различни характера. Цяла нощ премисляш къде си сгрешил, какво можеше да направиш по-добре, но това е опит. Аз го приемам като един урок. Не всеки път ще е в такова положение. Пробвал съм и не съжалявам. Ако ме питаш сега дали пак бих го направил, за Левски бих го направил. Не за друг отбор обаче!

- Какво е за теб Левски?
- За мен Левски е нещо много голямо. Родителите ми са били от този отбор. Аз съм израснал в този тим, дал ми е всичко. Цялата си кариера дължа на Левски. В един момент се опитваш и да се отплатиш.

- Преминал си през всички формации на националния отбор на България. Какъв човек трябва да застане начело на тима?
- Там според мен компромис не трябва да се прави и трябва да е сериозно име, за да може футболистите да имат респект към него. Но най-важното нещо все пак е, че който и да дойде, дори и Моуриньо да дойде, ако материалът не е какъвто трябва, едва ли ще се постигне нещо добро.