Стартът на даден турнир за всеки тим е свързан с неизвестност и нервност. Повечето отбори искат в първите мачове не да спечелят, а да не загубят. Фаворитите се нуждаят от повече време, за да влязат в ритъм. Като цяло първите мачове показаха вълнуващ и добър футбол.

Домакинът Франция срещна доста проблеми с добре организираните румънци, но имаше късмет с късен победен гол, който може да има освобождаващ ефект. Французите ще стават по-добри в следващите мачове. Погба бе сменен, Грийзман – също. За двамата бе трудно под натиска на очакванията. Но Пайет им донесе радост. Подобно на Бразилия на Мондиал 2014 обаче големите очаквания може да ги парализират.

Франция показа на Евро 1984 и на Мондиал 1998, че може да се справя с тях на домашна сцена. Макар това да е друга генерация, историята дава надежди. А и едва ли може да има по-добър водач от Дидие Дешан, който бе капитан преди 18 години.

Англия се представи добре през първото полувреме срещу Русия, но след почивката показа по-малко. Тимът трябваше да търси по-енергично втори гол. Със сигурност може да се спори по смените на Рой Ходжсън. На пейката останаха бързи нападатели като Джейми Варди, Маркус Рашфорд и Даниел Стъридж, които можеха да помогнат доста при контраатаки в открилите се пространства. На Рууни му трябва време, за да свикне с ролята си в средата на терена, но и там може да помогне на отбора. 

След победата на Уелс над Словакия групата е отворена. Гарет Бейл спечели с Реал Шампионската лига, отличава се от останалите с класа и присъствие. Уелс обаче е повече от един Бейл. Арон Рамзи (Арсенал), Джон Алън (Ливърпул) или Бен Дейвис (Тотнъм) не играят в случайни клубове. Те си вършат чудесно работата.

Йоаким Щрайх, рекордьор по мачове и голове за ГДР