Мирела Демирева регистрира огромен прогрес, откакто се присъедини към групата на треньора Маринус Маркус Якобус ван Лювен. Ето как холандският специалист обясни в Рио положителната промяна у българската лекоатлетка, която този сезон спечели два сребърни медала в скока на височина – на олимпийските игри и на европейското първенство в Амстердам - в интервю за вестник "Труд": – Маринус, как стана така, че заработихте в екип с Мирела Демирева? – Тя ме помоли. Аз я видях на състезания в моя роден град, който е малко селище недалеч от Ротердам. Тя дойде на състезание в този град и ми допадна като фигура, като потенциал за развитие. Тогава разговаряхме и си казахме: „Нека пробваме!“ И така до днес. – Кога се случи това? – Преди около 3-4 години. – Откога работите като треньор и само в скока на височина ли сте специалист? – Работя като треньор от 80-те години на миналия век. Много отдавна. Да, в момента съм се насочил само в скока на височина. Имам група от 30 състезатели. Повечето от тях са от Холандия, но имам и от Белгия. – Вие самият били ли сте състезател? – Да, но на 400 м. – Какво видяхте у Мирела, за да се решите на съвместна работа? – Това беше нещо ново и аз си казах: „Защо не?“ Видях много голям потенциал у Мирела и ми се щеше да пробваме да го разкрием… – Демирева прави огромен прогрес в последните една-две години, как си го обяснявате? – Сменихме тренировките, сменихме начина на скоковете, промяната бе тотална и не бе никак лесна. – Какво точно променихте? – Най-вече две неща – увеличихме скоростта и намалихме времето за докосване на стъпалото до пистата преди отскока. Преди това тя правеше много продължителен контакт на краката с пистата. Изобщо променихме цялостно начина на засилване. Сега не отдаваме толкова голямо значение на силата, а на стила на бягане. Това е нещо много важно и с промяната му нещата взеха да се получават. Има съществена промяна в техниката, която сега изцяло е съобразена с нейната физика. – А в самия скок какво точно променихте? – Вижте, скокът е последствие на бягането, на засилката. Ако засилването е окей, нещата и над летвата стават. Точно на това наблегнахме с Мирела и ето че започна да се получава. Мога да опиша резултата от работата ни в последно време така – промяната в Мирела е, че тя се трансформира от „силов скачач“ в „скоростен скачач“. Образно казано, направихме така, че нейната засилка да прилича като стил на тази в скока на дължина… – Лесно ли е да се работи с Мирела? – Да. Много е лесно е да работиш със състезателка като нея. Има отлични физически данни. Тялото й просто е изваяно за скок на височина. – А като характер, като нрав? – Тя е много умна и попива всичко, което й казвам. Много приятно е да се работи с нея, защото тя бързо схваща и това ме улеснява. Ние сме екип и виждам че тази нейна дисциплинираност и устременост дават резултат. – Вие настоявахте тя да пристигне в Холандия и да се подготвя там при вас. Защо? – Аз тренирам голяма атлетическа група в Холандия. Важно бе тя да бъде всеки ден под мое наблюдение, за да можем да променим по-бързо нещата. И за това решихме тя да се подготвя с моята група в Холандия. Дори и като атмосфера за нея е добре да бъде сред хората от нейната дисциплина. – Тя как се вписа във вашата група? – Отлично. При мен групата е от 30 атлети. Само състезатели на скок на височина. На практика това е националният отбор на Холандия. Имам и асистенти, някои състезатели не стоят непрекъснато при мен, идват през седмица или две. Тъй че за Мирела тази обстановка се оказа много полезна. А за мен бе много важно да следя ежедневно нейната подготовка. Това няма как да се случи, ако тя беше в България. – Имате ли добри холандки състезателки на скок височина при вас? – Имам една състезателка, която се отличава от останалите, надявам се скоро да подобри националния рекорд на Холандия, при мен тренират и много мъже. – Какъв е потенциалът на Мирела, докъде може да стигне? – Тя сега само започва. Разбира, че има много какво да подобри, но се иска и време, не може всичко да стане бързо и изведнъж… – Правите ли скокове над 2 метра в тренировки? – Не, в тренировки сме на кота около 1,90 м. – Как си обяснявате не така добрите резултати като в миналото в момента в скока на височина? В Рио шампионката взе злато с 1,97 м, а Стефка Костадинова например преди 20 години в Атланта трябваше да подобри олимпийския рекорд с 2,05 м за титлата… – Нямам обяснение. Може би това, че се сменят поколенията. Идва нова генерация и може би те тепърва ще се развиват. Моето мнение, че начинът на тренировки при жените също ще претърпи промяна, ще стане по-близък до мъжкия стил. – Как оценявате състезанието на скок височина на олимпиадата в Рио? – Много трудно беше. Много участници, а нямахме точна информация кой какво може. Бяхме готови да опитаме и над 2 м, тъй като имаше две състезателки със скокове над тази височина през сезона. Но искам да ви кажа, че и Мирела има един опит над 2 м и тя почти успя – просто премина над летвата, но закъсня с прибирането на краката. – Очаквахте ли подобни резултати в Рио? – Това е висок скок и не съм изненадан, всичко може да се очаква. Ясно е че прогнозирах добро състезание от Мирела и съм щастлив, че това се случи. Дори очаквах 2 метра, знаех, че тя може още и още. – Какво са резервите на Мирела, какво още може да промени? – Въпросът е просто да продължава да така. По същия начин да работи и промените ще вървят в позитивна посока. – Какво ви предстои до края на сезона? – Предстои ни участие в два турнира – в Париж и в Цюрих. И двата са от Диамантената лига. Париж е още следващата седмица. След това – ваканция. И после начало на следващия сезон – да се надяваме, още по-добър от този.