ЦСКА заши устите на Лудогорец и Левски с червен конец

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме материал на опитния журналист Иво Тонков. Той се е спрял на вчерашния сблъсък между ЦСКА и Лудогорец за Купата на България, спечелен от "червените" с 2:1 след продължения.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Червената Коледа - съвсем малко подранила, но феновете на ЦСКА свикнаха този празник наистина да е червено украсен. А и, честно казано, в последните години (няма да казвам колко) Великден винаги е червен, а коледно-новогодишните празници за привържениците на Армейците идваха доста по-рано - някъде през лятото, някъде около август, в началото на евротурнирите. Понякога и доста по-рано. Тези, на които им светва лампичката, нямат нужда от разяснения.
 
"Като сме безделници, да не сме без празници?" - гласи една сентенция, от която преди време се повлия и Кольо Гилъна (голям армеец) и неговия Контрол, на който преди беше вокал.
 
И сега идва ред на коледно-новогодишните празници на "безделниците" на "Армията". Заслужиха си го. Всички до един. Защото всички бачкаха яко - като почнеш от ръководството, та стигнеш до агитката и всяко едно зрънце по веригата в Борисовата градина.

Картите малко по малко започнаха да се откриват, а маските да падат. И тези, които я разбират играта, знаят и как да ги изиграят тези карти.

Дисекция на мача с Лудогорец за Купата не е нужно да се прави задълбочено. Има кой да стори това. Но се показа как се воюва, как се удря като юмрук. Като онзи на Майк Тайсън в добрите години.

Трудно се играе на високо и постоянно ниво в двубой, в който съперник са ти разградчани. Важното е като сърфистите да уловиш мига на вълната и да се понесеш на гребена й. За да изпиташ онова зверско удоволствие, което след последния съдийски сигнал те кара да изревеш, да се изтръгне онзи гърлен звук, който да се чуе чак в Перник. Примерно.

Чували сме онзи вой за съдиите, за подпирането, за късмета... Ще го слушаме пак, защото сега има още малко вода останала в мелницата на противниците на ЦСКА. Докато съвсем пресъхне.

А и сега няма много събития, на които да се обърне внимание, така че... Всичко е нормално.

Ако Лудогорец беше победил, със сигурност това щеше да е триумф на справедливостта, на силата, на могъществото, на класата. Но сега ЦСКА спечели и се оказва, че този мач не е важен, че съдията се е намесил, че понякога се случва и по-слабият да победи по-силния. И тези сме ги слушали.

Почвата под краката на едни започва да омеква, лека полека се превръща в плаващи пясъци, докато при други - тя започна да се стабилизира след сеизмичните трусове, да се заздравява цимента и да се превръща в един фундамент.

Постоянно четем различни заглавия в печатни издания или електронни такива, че ЦСКА е такъв или онакъв, че бие с голове на празна врата, че е след намесата на съдията и късмета, след намесата на някакви сили, идващи свише...

Понякога се чудя дали съм гледал същия мач, за който се пише, или някоя друга среща. Чудя се и как има хора, на които явно моралът е стигнал нулата, драскат подобни пасквили и се подписват под тях.

Да, такива са реалностите в България, където от думата журналистика постепенно започна започна да се изтрива буква след буква. И май остана само "стика" - или като стик за голф, за хокей на лед. Или просто не се прибави нещо отпред и да си заприлича на селски Хоремаг, в който местните льокат... мастика. И с нея да си забъркват "облаци" с мента и да си хвърчат в облаците. Сигурно лесно се живее по този начин - реейки се из небесното пространство като напушен турист в Ямайка. И си драскаш не каквото искаш и мислиш, а каквото трябва.

В такива моменти се сещам за една от готините фрази на Димитър Пенев. В края на май 2002 година седяхме един до друг на "Армията" на мача ЦСКА - Левски. Мач без значение за крайното класиране, но червена победа с 1:0 след гол на Владо Манчев в 15-та минута. След последния съдийски сигнал Стратега ме бутна и ми каза: "Добре, че ги бихме, защото няма да могат да им се затворят устите до Нова година!" И е прав.

И сега щеше да е така, ако се беше случило нещо с обратен знак вчера. Но и нямаше да могат да бъдат затворени две усти. Които сега са пришити с червен конец.

И не, това не беше финал преди финала за Купата на България. Няма как ЦСКА да играе финал с отбор, който по никакъв начин не му е исторически съперник. Поне на този етап не се е превърнал в такъв, а и по всичко изглежда, че скоро няма и да стане.

Финалът си е на 9 май (ах, каква емблематична дата, която някои няма да пропуснат да отбележат връзката на Русия, Деня на победата и ЦСКА, нали?) на Националния стадион "Васил Левски". Просто ЦСКА направи още една крачка към трофея, но остават още няколко и в това никой не се заблуждава.

ЦСКА направи и още една крачка към титлата и златен дубъл у нас. Да, може да звучи налудничаво на някои, но фактите говорят това, а те са, че в този момент всички козове и фактори са на страната на Армейците. Психологически най-вече.

И не на последно място, но много важно - зад ЦСКА е онази червена армада, която няма да позволи нищо и на никой да побутне тяхната голяма любов. Онази любов - детската, от която продължават да се заразяват още и още малчугани, които нямат търпение да се появят на пистата след края на мача и заедно със своите нови идоли, заедно с батковците и какичките в Сектор "Г" да запеят: "Още от дете..."

А след сладкия и усмихнат сън, които е сполетял тази нощ голяма част от българското население у нас и по света, е ред за празненства. Петък е - какъв по-удобен старт! Последен работен ден (за повечето) от седмицата и след триумф на ЦСКА!

За една спокойна Коледа, за една усмихната Нова година.

Иво Тонков, специално за Gol.bg