свързани статии

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. Днес публикуваме материал на Живко Роев, който обръща внимание на битката за шефското място в БФС.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

 

В светлината на кампанията за избор на нов ръководител на БФС, се чуват все повече и от почти всички ъгли суперлативи за досегашния главен администратор на футбола у нас. Не мисля, че поговорката „за отишлия си или добро, или нищо” се отнася за г-н Михайлов. Ясно е, че битка ще има, а реален избор – предстои да видим!

Интересно е как след 12-13 години в режим на почти предизвестени избори за президент на БФС, повечето системни играчи-критици на футболната система и нейния ръководител у нас изведнъж започнаха да хвалят свършеното през годините. Не, че нямаше и добри моменти, и не, че трябва да се отричат те, само заради несвършеното добро през същото това време, но това издава голямото лицемерие, а може би и същностен страх в тези среди.

Излиза, че в рамките на мандата от 12-13 години, тъй като е нямало реална алтернатива в условията на избори и смяна на политиката, то единственото, което е могло недоволните да правят е ... да са недоволни и да „псуват” управлението на избрания от тях единствен кандидат. 

Когато, обаче, най-сетне има реална възможност за качествена промяна на нещата или поне възможност за провеждане на истинска битка (респ. избор), т.е. шанс най-малкото за по-детайлен, публичен и аргументиран анализ и дебат върху състоянието на този спорт у нас, започва да се отрича появилата се алтернатива... и то най-силно от недоволните системни играчи-критици! 

Съжалявам, че точно тази метафора ще използвам, но ситуацията заприличва на мъж, който избира да стои с жена си, само, защото тя му позволява да я малтретира (физически и психически) и е дискретна. А всъщност той го прави, именно, защото не харесва нещо в нейното поведение!

За да избере да бъде с друга жена, то той трябва да е сигурен, че втората ще има по-добро поведение от първата. Т.е. да бъде жена с достойнство. Разбира се, всеки нормален мъж ще избере и иска да бъде именно с такава жена. Проблемът е, че в даден момент подобната жена няма да иска да бъде с такъв мъж вече и ще го разобличи. Ще покаже неговата същност!

Парадоксално е, че почти всички пряко заинтересовани лица и групи със специфични интереси не харесваха в годините досега безалтернативния Михайлов и екипа му, а когато днес имат реална възможност за избор на друг модел на развитие и промяна, започнаха да го харесват, лансират, та и защитават! 

Дали това се дължи на профила на личността и биографията на другия кандидат, Любослав Пенев,  или е израз на патологичното лицемерие и комплекси, натрупани в тази област на обществения живот у нас? Или има други, много по-сериозни причини и фактори, които не позволяват да има резки движения „в лодката”? Или от всичко по малко...

Определено профилът на г-н Пенев предразполага към разкриване и дълго задържане на лицемерието в тези среди, но той също така предразполага към мнителността, която всеки от нас по тези земи има. Мнителност, която все пак има своята професионална обективна дефиниция – „time inconsistency - времева непоследователност”.

По същество, това е ситуация от икономиката, където дадена държава обещава на даден инвеститор, че ще го подпомогне с някакви държавни стимули и мерки само и само да я избере и построи завод в нея. Заводът идва все пак, а държавата забравя да си изпълни във времето своето обещание, което е дала на инвеститора по-рано. Може би именно този страх кара критиците, а сега апологети на сегашния президент да не искат промяната на кандидат-президента. Жалко е обаче, че са забравили какво им е обещавал сегашния шеф на БФС и не са се борили ефективно досега с феномена времева непоследователност...

Каквото и да стане, то е ясно, че именно т.нар. футболни хора ще изберат как да се развива този спорт у нас, поне до следващото световно първенство по футбол. Поне формално. Като потребители на продукта футбол, другите люде можем (отново) само да наблюдаваме развръзката отстрани. 

Материал на Живко Роев