Фатално ли е напускането на Зидан?

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме нов материал на Кристиан Балабанов, който отново прави блестящ и задълбочен анализ на ситуацията с изненадващата оставка на Зинедин Зидан в Реал Мадрид.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Три поредни трофея от Шампионска Лига. Четири в последните пет години. Легенда, ера, династия. Човек би очаквал, че в момент като този най-нормалното нещо за всички свързани с клуба, били те фенове, играчи или ръководство, е да празнуват. Най-нормалното нещо би било да бъдем засипани от снимки и статии относно това историческо постижение. Най-нормалното нещо може би, но не и за Реал Мадрид.

Секунди след спечелването на Тринадесетата героят във финала срещу Ливърпул Гарет Бейл бе помолен за интервю. Най-нормалното нещо бе да чуем как уелсецът се чувства на седмото небе от двете си попадения и историческия триумф. Най-нормално бе да благодари на цялото си семейство, съотборниците, треньора, президента, спонсорите, човекът който коси тревата на стадион Сантиаго Бернабеу и още много други.

Да, би било нормално. Бейл обаче не обърна много внимание на победата, а на това, че е недоволен от игровото време, което получава на терена и ролята, която получава на и извън него. В допълнение, рекордната покупка в историята на Реал, без много увъртания сподели, че сериозно ще обмисли бъдещето си и има голяма вероятност да напусне клуба.

Дали заради огромното количество спекулации относно бъдещето му или в резултат на елементарна логика, това изказване не бе новина, която да шокира света. Още по-малко да притесни, който и да е фен на Реал Мадрид, още по-малко ръководството. Дори погледнато от по-различна гледна точка, играч преследван от контузии, който скоро навършва 29 години, от година е резерва и иска трансфер, от който клубът може да получи огромна сума пари, е добра новина.

В един нормален клуб, може би всичко това би било достатъчно, за да бъде завършена една грандиозна и драматична вечер. Но дори и децата, които скоро са проговорили знаят, че ако има клуб, който за добро или лошо е далеч от нормалното, това е Реал Мадрид.

На фона на целия успех, на всичките години изпълнени със слава, победи и титли, едно име се откроява повече от всички, това на Кристиано Роналдо. Изравнявайки митичния Алфредо ди Стефано по брой титли в Шампионска Лига, печелейки пореден голмайсторски приз в турнира и най-вероятно насочвайки се към рекордна шеста „Златна топка“, бихте очаквали Роналдо да направи изказването, което се очакваше от Бейл, касаещо този така невероятен човек отговорен за тревата на Бернабеу, може би гарнирано с доза егоцентризъм, без който рядко минава интервю на Кристиано.

Но не, головата машина на Реал, легендата на Мадрид, новият Ди Стефано реши, че моментът е подходящ да хвърли по феновете на отбора поредната бомба с изказване, което доведе до паника, че финалът в Киев е последния му двубой с бялата фланелка. Моментът, в който милиони бели сърца по света трябваше да празнуват, се превърна в треперене и чакане на разяснение от страна на португалеца. Дотолкова, че вместо скандирания “Роналдо легенда!“, по-улиците на Мадрид се чуваше „Роналдо остани!“

Изказване по темата от страна на Кристиано все още няма. В един нормален клуб хората биха полудели, биха се направили безброй изказвания, срещи с агенти и какво ли още не. Но не и в Реал Мадрид. 

Ръководството на Белия Балет е спокойно. Спокойно е, защото „голямата новина“, не е чак толкова голяма, а и не е чак толкова новина. Поради простата причина, че почти не измина лято от 2009г. насам, в което да не четем и слушаме за предстоящото напускане на CR7 в посока Манчестър Юнайтед, Пари Сен Жермен или китайски клуб собственост на някой консорциум печелещ милиарди от оризови плантации, иновативни мобилни телефони или и двете наведнъж.

Обикновено подобни летни саги приключват с влизането на Кристиано, агента Жорже Мендеш и куфарчето му в офисите на клуба, подписването на тлъст договор, след който Роналдо официално е най-добре платения футболист в историята и снимка на усмихнатия португалец в прегръдка с президента Флорентино Перез.

Дори след всичко това денят за мадридистите по цял свят изглеждаше нормален. Но ако това, което Кристиано каза, бе описано в медиите като бомба, то това, което се случи днес може би трябва да бъде сравнено с Хирошима.

Като гръм от ясно небе старши треньорът и безспорен лидер в съблекалнята Зинедин Зидан обяви, че напуска клуба след като преди няма и два месеца заяви, че би останал в Реал Мадрид до края на живота си, ако това зависеше от него.

Човекът, който бе виждан като новият Мигел Муньос или Сър Алекс Фъргюсън, „хвърли в тъч“ дори най-информираните и близки до клуба хора. След три поредни титли в Шампионска Лига и общо девет трофея за две години и половина, абсолютно никой не очакваше Зидан да напусне поста си. Още по-малко при предстоящото реновиране на отбора и това, че всеки един от важните играчи приемаше Зизу не просто като треньор, а като приятел и учител.

И докато все още всички, включително и президентът Флорентино Перез, са шокирани, а играчите на Реал се редуват да благодарят на безспорно една от най-великите фигури в историята на клуба, е редно да се запитаме какво предстои. И що се касае до съдбата и бъдещето на най-великият клуб в света - всичко това, което се случи в последните дни за добро или лошо е?

Поглеждайки фактите набързо, ситуацията за Реал Мадрид изглежда опустошителна, дори някои биха казали трагична. Но често нещата в този митичен клуб не се решават от фактите. Факт е, че човекът обединяващ съблекалнята си тръгна. Факт е, че нещо мъчи най-добрият играч на отбора. Факт е също, че героят от последния финал обмисля да напусне. Факт е обаче и това, което каза Зидан на последната си пресконференция като треньор на Реал Мадрид – този отбор няма как да продължи да печели без да има промяна.

Може би точно това е причината любимият Зизу да напусне и може би е редно да се запитаме „Дали така не е по-добре?“. Защото ако Зидан казва, че няма какво повече да даде на отбора, най-вероятно това е така. Защото може би оставката на най-добрия треньор на Белите, от Муньос насам, би значело, че други важни фигури за отбора ще получат нов шанс. Защото може би е по-добре да си тръгнеш на върха с добри чувства и статут на легенда, отколкото да бъдеш изхвърлен и да оставиш себе си и феновете с горчив вкус в устата.

Всичко това ни кара да се замислим какво предстои пред Реал Мадрид. Кой ще е новият треньор? Кой ще остане в отбора? Кой ще си тръгне? Ще бъде ли съсипан този отбор? Или може би аурата му ще го остави там където той принадлежи – на върха?

Аз лично бих заложил на това, че Реал ще остане на върха и причините за това са много. Първата от тях е Флорентино Перез. Сочен с пръст от много, че проваля таланти, не разбира от футбол, купува мачове и има връзка с дявола, през годините Перез се доказа като умел бизнесмен, способен на немислими сделки, способен ръководител с визия и най-важното – велик мадридист. Безспорно докато Флорентино е на поста президент, бъдещето на Мадрид е сигурно откъм финансова гледна точка и от гледна точка на това, че най-добрите футболисти винаги ще играят в Реал Мадрид.

Втората причина са играчите, с които Реал разполага, и които със сигурност ще останат в отбора. Лидери и ветерани като Рамос и Марсело, испанското ядро в лицето на Карвахал, Начо, Иско, Асенсио и Васкес и в допълнение Варан и Каземиро, които с оглед възрастта и опита си заплашват да подобрят много рекорди. Тези футболисти са гаранция за това, че отборът ще бъде силен и занапред.

Третата причина са тези, за които се говори, че биха напуснали. Оставката на Зидан би дала една причина в повече на Бейл да остане, защото би могъл да си върне титулярното място. Нов наставник би бил търсената от Тони Кроос нова авантюра, а също така и нещо, което да накара Модрич да завърши пътя си към статут на вечна бяла легенда. Смяната на треньора би била и повратна точка в дълго дискутирани теми като тези с Хамес Родригес и грешно набеденият от много „специалисти“ Кейлор Навас.

Четвъртата причина е самата нужда от промяна. Защото нежеланието на Зидан да обнови състава доведе до три поредни трофея в Европа, но и до 17 точки разлика с Барселона в Ла Лига. Защото може би прекрасният в много фази на играта Бензема, не е достатъчна огнева мощ за отбор, който се цели във всички възможни трофеи. Защото за млади футболисти като Асенсио и други в пика своите кариери е важно да научават нещо ново всеки сезон, а всеки един треньор носи различно послание със себе си.

Петата причина са футболистите, които може да дойдат на Бернабеу. Колкото и неприятен персонаж да е Неймар, качествата му са факт, както и маркетинговата буря, която носи със себе си. Факт е също, че Зидан и Неймар трудно щяха да се спогодят в една съблекалня, поради големите им различия в погледа над футбола и ценностите в живота. Спряганите имена на Левандовски, Азар, Мбапе и много много други играчи може би гарантира, че бъдещето пред клуба е светло и дават доказателство, че промяната не винаги е за лошо.

Шестата причина е лицето, което трябва да замени Зидан. Безспорно французинът бе лидер в съблекалнята. Хората пък, които твърдят, че не е добър тактик, вероятно никога не са се занимавали професионално с футбол, а още по-малко са били успешни. Но истината е, че има много други треньори, които носят със себе си невероятен набор от тактически умения и виждания, както и енергия, караща футболистите да подхождат с уважение към тях и своите съотборници. Спряганите имена на Маурисио Почетино и Йоахим Льов будят вълнение в повечето фенове. Името, което пък мен ме кара да мечтая е Арсен Венгер. Може би в тефтерчето на Флорентино пък се намират много други имена. Но едно е сигурно, грешката с Рафаел Бенитес няма да бъде повторена.

Седмата причина е свързана с Кристиано Роналдо. Да, според много хора португалецът свърши с футбола още през 2014г. Същото се случи за много други през следващата, по-следващата и по-по-следващата година. Да, Кристиано заплаши, че ще напусне и нещо го тревожи. Може би е договор, проблеми с властите или нещо друго. Но истината е, че година след година, свършен с футбола, контузен, осъден, наказан и какво ли още не, Ел Команданте излиза на терена, разбива на пух и прах всички възможни рекорди и тръгвайки си държи в една ръка трофея от Шампионска Лига, в другата Златната топка, а някъде там по земята се въргалят остатъци от писанията и прогнозите на всички критици.

Да, Роналдо може да напусне, може и наистина скоро да бъде свършен за футбола. Но остане ли и дори за няколко седмици да бъде във форма, бъдете сигурни, че ще остави своята следа и Реал Мадрид ще има своя лидер и голмайстор готов да защитава името и емблемата на клуба.

Напускането на Зинедин Зидан е голям удар за клуба. Удар, който несъмнено ще окаже влияние. Но причините, които изредих по-горе ме карат да бъда по-скоро отпимист отколкото песимист относно бъдещето на клуба.

Това, което обаче ме кара да бъда сигурен за бъдещето му са още две причини, които обаче не заслужават да бъдат в списъка редом до другите, поради простата причина, че те са вечни. Това са феновете и самият клуб. Привържениците на този отбор не се задоволяват с нищо друго освен най-доброто, а клубът има навика и съдбата винаги да удовлетворява желанието им...

Кристиан Балабанов, специално за Gol.bg