ЦСКА отново не успя да пребори синята прокоба за Купата

Галерия

1 | 20

Левски - ЦСКА 2:2

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".
 

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.
 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

"Сините" се класираха за решаващия двубой след победа с 2:0 в първия мач и драматично 2:2 на реванша. Там съперник ще е Славия.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Понякога се чудя какво става и най-вече – защо! Всичко си има закономерности – както в природата, така и в живота. Факт е, че и този път ЦСКА не успя срещу историята. Не успя да захвърли един свой проблем в миналото – да елиминира вечния си съперник Левски в два мача в турнирна битка (за Купата на Съветската армия и за Купата на България). Единственият път, когато армейците успяват да сторят това, е на полуфинал за Купата на Съветската армия през далечната 1957 година – 2:0 след продължения. Но в един двубой. И толкова.

В историята на червено-синия сблъсък в 35 турнирни мача ЦСКА има общо 8 победи, а 9 двубоя завършват наравно. Останалите са завършвали с успех на сините. Големите триумфи на ЦСКА над Левски са във финалните сблъсъци, разбира се. Червените не строшиха каръка и в друг аспект – през новия век 31-кратните шампиони отпадат в три от четирите случая, в които губят първата среща във фаза на елиминации в два мача. Толкова за статистиката. Все някога и това ще бъде преодоляно.

Преди вчерашния реванш за Купата между Левски и ЦСКА (2:2), слуховете витаеха навсякъде. И то след първата среща, спечелена от тима на Делио Роси с 2:0. Мнозина разпространяваха теорията, че сините ще спечелят първия мач точно с 2:0, а реваншът ще завърши 1:1. В последствие ЦСКА трябва да победи в двубоите за първенство. Е, не стана. Поне не и за първенство, където нещата отдавна са решени и всичко друго е хвърляне на прах в очите на хората.

По-странното е публикуването на едно мнение от форума на Левски: "Ако мачът върви добре за нас, Каранга ще излезе с контузия, а един от нашите с червен картон най-вероятно. Не ме питайте откъде знам, дано се случи". И това се случи, независимо, че във века на технологиите всичко може да стане, нали? А да не забравяме и намесата на вълшебния фотошоп, който винаги би изиграл ключова роля, когато се налага.

В последствие голът на Серджиу Буш за 2:1 май пообърка плановете за краен резултат... Да, някой ще каже, че това е теория на конспирацията. И така да е, но когато се натрупат много факти, какво да каже човек? Факт е, че под сурдинка се говори от доста време, че титлата отново ще е за Лудогорец, Купата за Левски, а всичко това за сметка на ЦСКА – но допускане до участие в евротурнирите. И то навръх 70-годишния юбилей на клуба. Добре де, питам аз, това ли е цената? И преди е имало уредени мачове между ЦСКА и Левски (колкото и да не им се иска и да не им се вярва на някои, но такива са фактите!), но как така става в повечето случаи, че те са в полза на сините!?

И тук стигаме да още една наболяла тема за армейските привърженици – съживяването на мъртвеца, разбирай Левски. Когато е нужно, с колкото е нужно и с каквито средства трябва. Вчера, при 1:1, беше отменен чист гол на Енрике, но страничният рефер Георги Тодоров вдигна флага за засада. При 2:1 в полза не ЦСКА и оставащи 30 минути до края, нещата ставаха коренно различни. Уви! Ето и къде е тънката намеса на хората в черно, които от доста години се подвизават на терена в доста весели цветове на одеждите, което много им отива, предвид новата "джендър"-вълна, заливаща света. И те отдавна са си извоювали правото да слушат с умиление: "Съдията – педе***т!".

Когато се наложи, ще ти извадят душичката с памук и ще изглежда, че е съвсем обикновена и нецеленасочена грешка, но е точно обратното. ЦСКА отдавна играе на терена срещу повече от 11 и това е ясно на всички. Тези мои думи не целят да оправдаят червените за отпадането, а напротив – да се замислят за пореден път как трябва да играят и как трябва да хвърлят два или три пъти повече усилия на терена. Така, както го прави онова бразилско момче Фернандо Каранга. Нападателят и водещ голмайстор, както на ЦСКА, така и в първенството, беше контузен брутално от халфа (макар че тук думата трябва да е убиец!) Хали Тиам. Не вярвах на очите си, като видях, че Николай Йорданов му вдигна директен червен картон! Защото червеният цвят е забранен за сините. Поне в голяма част от мачовете им. Реакцията му на терена, наподобяваше племенен танц от родния Сенегал, с който сигурно воините тръгват на война. Такива бруталисти трябва да бъдат вадени от футбола, а не да бъдат наказани за мач, два или три. Споменавайки за действието на Тиам, се сещам и за хореографията на Южната трибуна - "Мъжки времена", която бяха използвали и преди време. И това мъжки времена някак не звучи сериозно след случая на миналото дерби, когато бомбичката на Йордан Исаев едва не уби полицай Гергана Зашева. А надписът: "Най-тъмно е преди зазоряване", който учудващо беше без правописна грешка, сигурно ще трябва разтълкуван в някое дискусионно предаване с участието на Антон Райчев, и сигурно ще важи с пълна сила за финала за Купата срещу Славия на чичо Венци, който в един момент може да реши нещо друго и да напомни на сините за една друга великолепна хореография "Щампиони".

За да не се изтълкува като заяждане и за да не бъде сезиран БХК, ще спра. Но ще премина и към спортно-техническата част. Без да претендирам, че съм специалист от нивото на сър Алекс Фъргюсън, Отмар Хитцфелд или Джовани Трапатони, ще ви споделя няколко неща, които могат да се видят и без микроскоп и още по-важното – те са видими от повечето фенове на ЦСКА. Забелязали ли сте и още нещо - когато армейците играят добре и побеждават, към тях летят похвали и суперлативи, което е напълно нормално и в реда на нещата. Когато тимът не играе добре и губи, критиките са убийствени – и от Северната трибуна, и от журналистите, а не както е при някои други, които в повечето случаи са галени с перце. Такава е орисията на ЦСКА и това е харизмата на този велик клуб.

Настоящият отбор на Стамен Белчев срина всичко почти до основи през този сезон. И то в рамките на близо две седмици. Червените сдадоха титлата някъде в Разград и се простиха с Купата в центъра на София срещу тима от Сухата река. "Абе, не можем ли някак да прескачаме тези юбилеи? Все нещо се случва на тях, все нещо не се получава, както трябва" – това са думи на един приятел след първия полуфинален сблъсък с Левски (0:2). Явно трябва да бъде счупена тази прокоба, която виси като Дамоклев меч над Борисовата градина. Дати и факти няма да изброявам, те са известни на всички и отдавна.

В такива моменти, повечето от които са трудни, феновете започват със словоизлиянията си и всеки един от нас става треньор. Нищо, че голяма част от тях не са играли организиран футбол, или от много време не са стъпвали на стадиона. По една или друга причина. Нищо, че някои ходят само на "големите мачове", когато е готино времето, или имат оправданието: "За какво да ходя, нали ще спечелим?" Е, хубаво бе, пичове, ама ходим на стадиона, за да гледаме отбора като губи ли?

Стамен Белчев е пътник. Поне според мен, а и не само. Ще доизкара сезона и това е. Явно се търси и нов треньор вече, който да започне да води подготовката на тима за новия сезон. Белчев обърка няколко мача през това първенство, а остави да бъде излъган и надигран от Делио Роси в най-важните мачове. Разбира се, не подценявам италианската школа и уменията на наставника на сините, напротив. Треньорът на ЦСКА сбърка с някои смени, най-вече във Велико Търново (2:2 срещу Етър), след това и в ключовите срещи за титлата и за националния трофей. Естествено, че имаше и проблеми с контузени и наказани състезатели, което не е за подценяване. Неговата нерешителност му изигра лоша шега, която ще му коства и поста. Да не говорим, че дори и с човек повече, армейците позволиха противникът да играе като равен с равен и дори да създаде повече положения, едно от които беше реализирано.

Големият проблем пред ЦСКА е, че играта на отбора се върти около един-единствен състезател - Фернандо Каранга. В моментите, когато бразилецът не е на терена, започва едно лутане, а играта на отбора трудно може да се нарече... игра. Със сигурност той, заедно с Кристиян Малинов и Кирил Десподов, са най-класните футболисти на "Армията" в този момент и те са барометърът на отбора. Когато ги няма, всичко е различно. Може би срещу Левски Белчев трябваше да рискува и да пусне още в началото Десподов и Малинов (а през второто полувреме Джеси), които въпреки травмите от преди това, бяха в групата и можеха да дадат импулс в търсенето на бързи попадения. След като се обърна каруцата, пътища през второто полувреме вече имаше много, но беше късно, а и не трябва да се подценява факторът съдийство.

Рубен Пинто и Станислав Манолев не са на същото ниво, няма креативност у тях, Александър Барт е твърде бавен, а Николай Бодуров прави на терена каквото си поиска – заигра като нападател и въобще забрави да се върне по едно време на мястото, където трябва да бъде. А именно защитата, където го нямаше Божидар Чорбаджийски. Юношата на ЦСКА от няколко мача не е на себе си и прави грешка след грешка. Явно помислил се за новия Франц Бекенбауер, Божо трябва да помисли и върху редица други неща. Много негативи се изговориха за него и няма как да не са му повлияли на представянето на терена. Жеферсон вече има повече картони, отколкото правилни отигравания, а определението като "рисков състезател", със сигурност му отива много. Да не говорим, че притиснат от противников състезател, както в случая се получи при някои от последните голове във вратата на ЦСКА, той изглеждаше комично.

Раул Лое трябва сериозно да поработи върху играта си и най-вече върху компонента "подаване напред". За Стойчо Атанасов май няма нужда да се казва каквото и да било, тъй като грешките му за едно полувреме са повече от годините му, а това не е нормално. Особено за бек – позиция, за която се твърди, че всеки може да играе. Тиаго хвърли много сили в реванша за Купата, като на моменти към края на мача игра и като централен защитник, но има и възлови двубои, в които буквално се скри. Едвин Джеси ни върна към годините на пребиваване у нас на Жоао Паоло Брито – един финт, но от друга страна горе-долу добро включване. Разликата между него и Брито е, че португалецът узакони титлата на ЦСКА на "Герена" през 2003 година.

Енрике Рафаел подобри доста играта си и с неговата бързина по крилото, може да бъде от полза на червените. Не същото може да се каже и за Жан Карлос Бланко, който не оправдава очакванията, а и едва ли ще го направи скоро. И последно, но не по важност, разбира се – отборът е в отчайваща физическа форма. Много контузии и издъхването след 60-70 минути игра, са показателни. Доста неща трябва да се подобрят в ЦСКА, но най-вече трябва да се действа по селекцията, тъй като за новия сезон ще е необходима допълнителна свежест, а и много сериозно качество. Ако искат титлата възможно най-бързо да акостира на "Армията".

А дотогава ще се виждаме отново на стадиона, независимо от всичко и независимо от всички! И не се поддавайте на емоциите, че юбилейният рожден ден на ЦСКА на 5 май ще е тъжен. Напротив, ще е велик, защото там ще бъдем ние, там ще бъдат и нашите деца!

Иво Тонков, специално за Gol.bg