Вторите зимни олимпийски игри се провеждат в Санкт Мориц (също Сен Мориц), Швейцария от 11 до 19 февруари 1928 г. Другите градове кандидатирали се за домакинство са Давос и Енгелберг.

Според тогавашните правила страната домакин на лятната олимпиада трябва да организира и зимната, но Холандия отказва и това довежда до избора на Швейцария. Санкт Мориц има естествено трасе за бобслей и добра туристическа инфраструктура. Стадионът побира 4000 зрители - много за времето си. 

В игрите взимат участие около два пъти повече спортисти, отколкото на предишните зимни олимпийски игри в Шамони през 1924 г. Състезатели са от 25 държави, включително Япония, която е първата азиатска страна, която участва на зимни олимпийски игри. Също така дебютират отбори на Германия, Литва, Холандия, Естония, Аржентина и Мексико. СССР отново не праща свой отбор на олимпиадата. 

Жени взимат участие единствено във фигурното пързаляне. Бързото пързаляне с кънки на 10 000 м. е анулирано, защото пистата се размразява по време на състезанието. По време на състезанието на 500 м. са раздадени три бронзови медала. 

Състезанията по бобслей се провеждат с отбори от петима, вместо четирима състезатели. Това е единствената олимпиада, на която са проведени по този начин.

Канада доминира в хокея на лед. Отборът печели всичките си мачове с обща голова разлика 38:1 гола. Норвежката тийнейджърка Соня Хени (тогава на 15 години) печели златото във фигурното пързаляне. Рекордът и за най-млад златен медалист се задържа 74 години.

На олимпиадата са демонстрирани два спорта, които не получават правото да са официални олимпийски спортове - конна езда върху заледено езеро и дърпане на скиор по писта от кон.