Сребърният куршум на България

Галерия

1 | 14

Сребро за България на Игрите в Токио!

Още във втория ден на олимпийските игри България има медалист. Антоанета Костадинова грабна среброто в спортната стрелба, като го направи при третото си участие на най-престижния спортен форум на планетата. А преди да замине за Токио 2020 чаровницата от Търговище имаше доста съмнения дали изобщо ще стигне до медалите, след като повече от година стартове в този спорт нямаше заради пандемията.

Ние сме като прогнозата за времето - днес имаш късмет, утре не... всичко може да се случи”, с тези думи Антоанета Костадинова замина за игри в Токио. Но ето, че този път късметът не подмина нашето момиче, което за първи път се качи на олимпийския подиум и го направи пред своя идол в спорта Мария Гроздева. “Винаги съм искала да усетя емоцията, която тя е усещала, когато е там на стълбичката, без значение на кое стъпало - призна развълнувано Антоанета. - Радвам се, че успях да се докосна, и да имам частица от това, което има тя, защото вече знам колко е ценно.”

Всъщност Костадинова започва да тренира стрелба случайно, когато е на 18 г. Дори в началото не е знаела, че има такъв спорт. Баща ѝ Николай Бонев е бивш стрелец на местния клуб “Светкавица”, а с треньора ѝ Христо Маринов са приятели. Признава, че първият път, когато попада в залата, стрелбата не я грабва. След година пауза се връща през февруари 2004 г. по настояване на своя наставник.

“Той е най-добрият треньор и вече 17 години ми дава ценни съвети - признава Антоанета. - А единият от тях е, че ако нещо не можеш да промениш - не си губи времето. Приемаш го и продължаваш.”

Националката признава, че успеха си дължи и на качествата, които придобива от спорта.

“Научих се на дисциплина и да вслушвам в това, което ми казват - откровена е тя. - Защото има много таланти, но не слушат, нямат връзка с треньора си. И нещата не им се получават.”

Все пак най-големият ѝ фен е баща ѝ. “Здравей, шампионче!”, е репликата, с която таткото винаги посреща своето момиче, независимо от резултатите на рубежа. А майка ѝ Галина не проявява такова дружелюбие към оръжията. По-скоро следи изявите на дъщеря си отстрани и със затаен дъх чака да се прибере здрава от път.

Въпреки, че съпругът ѝ Росен е фен на оръжията, вкъщи те стоят под ключ. Самият той е ловджия и зорко пази такъмите си. Двамата се запознават случайно в автосервиз, където той работи. През 2011-а Антоанета му оставя първата си кола “Нисан Микра”, която се нуждае от смяна на крушката на фара.

“Той знаеше за мен задочно и се притесни, когато ме видя - разкрива медалистката, която доскоро се състезава с моминското си име Бонева. - Аз пък го харесах веднага. После харесах и характера му. За него няма “не”. Всичко ще направи, за да стане. На моменти се усещам, че и аз мисля като него. Понякога е критичен, но това ме стимулира да направя нещата както трябва.”

Година по-късно, на 1 септември, двамата вдигат сватба. Семейството събира стотина приятели и близки на стилно си тържество в Търговище. Шаферка на булката е Маги, дъщерята на двукратната олимпийска шампионка Мария Гроздева.

“Бонче, Бонче”, така носителката на 5 олимпийски медала, се обръща мило към своята съотборничка и приятелка. Оказва се, че преди години Гроздева е тренирала заедно с Марияна Бончева, леля на Антоанета и сестра на баща ѝ. И именно така я е наричала.

“Когато разбра, че съм ѝ племенничка реши и към мен да се обръща с Бонче - спомня си националката. - Покрай нея и останалите започнаха. А на мен ми харесва. Всъщност от Мария научих много неща, но най-важното е: каквото и да стане на състезание след това си слагаш усмивката и продължаваш. Изключително позитивен човек е. Никога не ми е отказала да споделя, да ми даде съвет...”

Антоанета признава, че е имала предложения да се състезава за други държави, но е отказала.

“Не мога да си представя да се кача почетната стълбичка и да чуя друг химн освен българския”, казва тя 

Признава, че е имала трудни моменти, но те са я направили по-силна и са ѝ дали възможност да преоцени хората.

“Винаги съм позитивна, гледам с добро, но за съжаление не всички се радват на успехите ти”, допълва медалистката.

А след края на състезателната си кариера иска да стана треньор, защото ѝ харесва работата с деца. А кога ще дойде точният момент? Вероятно, когато отстреля олимпийското злато... Един спортист трябва да се откаже, когато е на върха - смята тя. - Дано и моят късмет проработи един ден и аз да стана олимпийска шампионка...”

Антоанета Костадинова е от малкото стрелкини, която е десничар, но има проблем с дясното око и стреля с лявото, което е уникално за този спорт. “За мен е нещо нормално, казва тя. - Често ми се е случвало моите колежки да ме гледат стъписано, когато загряваме преди състезание. Сякаш се питат: “Какво правиш? Затваряш грешното око... Но при мен работи.”

Иначе най-големите фенове на Антоанета са нейните две дъщери, а любимото занимание на голямата Ренета е да дефилира с медалите на майка си. Съпругът ѝ Росен пък е най-големият ѝ коректив.
 

Материал на "Труд"