Екатерина Дафовска е единствената ни олимпийска шампионка в зимните спортове. Тя спечели златния медал в биатлона на Олимпийските игри в Нагано през 1998 година.

Освен това Дафовска има 2 бронзови медала от световни първенства (Антхобц 1995, Осърбле 1997), европейска шампионка (Минск 2004).

Чепеларката е Спортист №1 на България и на Балканите за 1998 година. Ето какво каза Екатерина Дафовска за Букмейкър Рейтинги дни преди старта на Олимпийските игри в Пекин:

-Госпожо Дафовска, надявате ли се тайничко, че може да се случи чудото в Пекин и онзи 9 февруари 1998 година, когато вие станахте олмипийска шампионка, да се повтори?
-Как да не се надявам, нали затова работим всички?! Трудно е, много е трудно. Но беше трудно и преди. Трудно е и сега. Надявам се състезателите ни да покажат най-доброто от себе си. Ако го направят, ще бъда доволна, а и самите те искам да бъдат доволни от представянето си. Мисля, че 2 пълни отбора от по четири момчета и момичета – общо 8 квоти, никак не е малко. Имаме възход и той се вижда. Самият процес по раздаване на квотите беше дълъг и труден, защото трябваше нашите момчета и момичета да държат едно постоянно ниво на практика в последните два сезона и половина. Ковид също пообърка положението и вместо да се гледат резултатите от последните два сезона, станаха два сезона и половина.

свързани статии

-Как се справяте?
-С много желание и хъс въпреки нашите неразбории около министерства, министри, които се сменят и т.н. За 12 години, откакто съм начело на федерацията, така и не видях истински спортен човек, а не поставено политическо лице. Изключвам Весела Лечева, с която може да се разбереш като спортист, професор Дашева, която е вряла и кипяла в спорта – с такива хора сядаш и говориш, и те те разбират. Ние с тях си говорим на един език. А на други, които не са обличали анцуг, започваш да им обясняваш от нулата кой е твоят спорт, какво се случва и докато дойде време да работим, той си замине.

-Имате ли надежди за новия министър Радостин Василев, който показва намерения за големи промени и добра работа с федерациите?
-Да, имам надежди и ще се въоръжа с голямо търпение. Но докато продължават да държат или да назначават на отговорни постове хора, които се издигат по неясни – на мен пределно ясни, причини, за мен това е подкрепа точно този начин на издигане на калинките в дирекции, министерства и т.н.

-Съвсем наскоро публично обявихте за спрените пари към вашата федерация за лагер и назовахте конкретната причина и човек. Защо според вас се случи това, а и едва ли този казус е единствен, който сте имали през годините?
-Честно казано, огорчена и разочарована съм. Моля се само дано не останем излъгани от всичките обещания за промени конкретно в спорта, защото говорим по тази тема. Първо искам да видя дали обещанията ще станат реалност и дали ще вдигнат бюджета на Министерството на спорта. Защото в крайна сметка министърът на спорта може да има добри желания, но да няма пари и да си останем на същото положение. 12 години виждам само едно прехвърляне на едни и същи пари от летни на зимни спортове – в зависимост кои са Олимпийските игри, летните или зимните. Когато има Лятна Олимпиада – дават се пари на летните спортове, после като мине – се орязват. Сега обаче се случи така, че след Токио миналото лято, 5-6 месеца по-късно идва и Зимната Олимпиада. И ние си останахме с орязаните пари. Нашият бюджет за 2021 година беше 970 000 лева, а забележете – в предолимпийската година преди Пьонгчан`2018 е бил със 150 000 лева повече – някъде малко над 1 100 000 лева. Добре, че сега бяха отпуснати тези 80 000 лева, за които стана въпрос, но ги получихме няколко дни преди Коледа и лагерът на практика вече беше пропаднал. Може ли да ми кажете за 4 години колко пъти е поскъпнало всичко, във всички сфери на ежедневието, а ние сме с по-малко пари?!

-Не се ли уморихте да се борите сякаш с вятърни мелници?
-Аз съм казала, че докато не осигуря нормални условия за състезателите, няма да се спра. После ме питат защо мрънкам, че не стигат пари. Да имаш спечелени квоти за Олимпийски игри и вместо да има подкрепа, да има куп пречки да заминеш спокойно за самата Олимпиада. А не да се чудиш ще имаш ли лагер и то важен лагер, или не. Искам да предложа на всички зимни спортисти, ако постигнат резултати сега в Пекин, да откажат да се снимат с министри! Просто да откажат снимките.

-Госпожо Дафовска, но така е било преди, ще бъде така и занапред. И с вас са се снимаха много ръководители, когато станахте олимпийска шампионка. Покойният Иван Славков-Батето пренареди церемонията в Нагано, за да ви връчи той златния медал.
-Батето беше друго ниво ръководител. Не е за сравнение със следващите… Все по-зле стават нещата. И тук не обвинявам конкретен човек, просто системата на спорта не работи вече дълги години. Тук там се появява някое дете – дали заради родителите му, дали заради собствено желание. И това е.

-Когато говорите за децата, как може да накарате едно дете да тренира биатлон сега, в това модерно време?
-Трудно е. И ние имаме деца и младежи, които искат да станат IT специалисти, а не да ги караш да тичат на студа. В Норвегия има 22 000 деца, които тренират биатлон, докато ние едва от няколко години имаме 150 в най-ниските възрасти. Но работим в тази насока, всеки ден това ми е желанието и затова съм амбицирана. Връщам се на темата с парите и условията. Тази година за първи път имаме спонсор, който сам дойде и каза, че иска да помага на биатлона, защото вижда, че се работи. Това ме обнадеждава, защото за мен най-важното е спортистите да имат добри условия, да имат добри треньори и да имат едно прилично заплащане за България.

-Много пъти са ви питали и сравнения с вашето време сякаш вече са неуместни. Но вие как успявахте?
-Знаете ли, точно това им казвам. Нямам нужда да се изтъквам или да парадирам с нещо, постиженията са си там – остават в историята. Аз нямах масажист. И в крайна сметка си докарах плексит от цялата работа. Защото не се оплаквах и стисках зъби. Но и без масажист взех жълтия номер на лидер във временното класиране на Световната купа (б.а. – през сезон 2002/03 Екатерина Дафовска носи лидерския номер от 8 януари, когато печели в Оберхоф, до 15 февруари в общо 9 състезания. През този сезон печели най-много стартове сред конкурентките си – 4, но в крайна сметка завършва 4-та в генералното класиране). Само за сравнение, докато Краси Анев се състезаваше, имахме трима масажасти!

-Говорейки за системата, тя за жалост не се подобри от ваше време и ако вие не сте имали масажист, сега добрите треньори в много спортове са на изчезване?
-Аз защо съм довела специалисти от Русия?! Защото са добри и защото имаме какво да научим от тях и с какво да ни помагат.

-Макар и да не съм запознат в детайли, но предполагам колко напред са в подготовка, информираност и всичко останало състезателите на Норвегия например – конкретно за задаващата се Олимпиада в Пекин?
-Там работят цели екипи. И дума не може да се отваря за сравнение. Ще ви кажа, че норвежки специалисти от една година работят с китайците, помагайки им за ските. Така те отдавна знаят и най-малките детайли за всичко – трасе, време, условия, вятър и каквото още се сетите. Преди няколко дни казах за силния вятър, който ще заварим там. Но огромни щабове и екипи, какъвто е този на Норвегия например, вече са наясно с всичко това. Затова нашите руски треньори са ни много нужни. Говоря във всякакво естество – не само за тренировки, но те поддържат връзки с колегите от родината си, които са запознати с много подробности. Просто така е по-лесно да сме в крак със случващото се, а не да работим на сляпо. И когато се е стигало състезатели дори да ми държат сметка през годините за нещо – те не знаят какво е да се бориш за средства, които ги няма. И как правиш от нищо нещо, за да има условия. И аз навремето съм мислела като тях, че федерацията винаги е длъжна. Но когато застанеш от другата страна, нещата не са толкова прости. На всички пожелавам успех и ще бъда до тях.