С 24-ото място на Александра Фейгин във фигурното пързаляне приключва и българското участие на Олимпиадата в Пекин.

24-ият форум на зимните Игри ще продължи още три дни, но сред участниците в китайската столица ще отсъстват родни представители. Затова може отрано да направим и една кратка, статистическа равносметка на случилото се през изминалите 10-ина дни.

свързани статии

За едни Игрите бяха успешни, за други резонни, а за трети – провал. Това е както субективна оценка, така и трезва преценка на база резултатите на спортистите от Световните купи и международните турнири преди началото на Олимпиадата.

Едва ли е имало много големи оптимисти, които да са очаквали медал от нашите състезатели. Да, имало е такива, които да се надяват, но едно е надеждата, а съвсем друго е да поставиш цел с подобно измерение.

От родните спортисти в Пекин само двама са печелили медали от големи състезания – Владимир Илиев го направи веднъж на Световното първенство през 2019-а, когато ликува със сребърно отличие в индивидуалния старт. Радослав Янков пък е носител на Световната купа за 2016-а в паралелния сноуборд. Но нито първият, нито вторият се намираха в такава форма, че да преследват нещо подобно точно сега, на най-големия форум на планетата.

И въпреки това, ако за Дивия 15-ото място на гигантския слалом е добър резултат, то 25-ото в преследването за Владо Илиев определено е разочарование. Както и цялостното представяне на българските биатлонисти, може би с някои леки изключения.

Сред тях бе и едно пробуждане на Милена Тодорова с нейното 17-о място в спринта при дамите. Но в този спорт са постигали далеч по-впечатляващи резултати. Освен това от 8 човека в Пекин едно влизане сред най-добрите 20, при положение че се провеждат 8 индивидуални състезания и три щафетни, не звучи удовлетворяващо.

Всъщност единственият, който наистина може да е доволен от представянето си в китайската столица, е Алберт Попов. Алпиецът развълнува с участието си в слалома, а деветото му място, на само 36 стотни от бронзовия медал, граничи с подвиг на фона на останалите ни състезатели. Той самият си е поставил дори по-високи цели, но към момента да е най-добрият българин след Петър Попангелов също е достатъчно сериозен атестат.

Владо Зографски също бе от онези спортисти, от които се очакваше малко по-добро класиране. Но не и нещо суперсензационно, просто реалността е такава. Фейгин и Павел Ангелов на шейната пък взеха онова, за което отидоха.

Преди началото на Игрите едно проучване показа, че България няма да спечели нито един медал в Пекин. То бе направено на база именно статистическите показатели на родните участници, а не на фона на желание, помпане на мускули и развинтено въображение.

И именно този трезв прочит трябва да ни покаже, че страната ни отбелязва най-слабото си представяне като крайно класиране от Лилехамер 1994-та. Тогава Ива Шкодрева-Карагьозова записва най-добрия резултат за нашите участници със своето 11-о място в спринта на биатлона.

Впоследствие неизменно имаме поне едно влизане сред най-силните 8. Въпросната осмица, която носи и олимпийска премия от държавата. Сега такава няма да се наложи да се връчва.

"Тема:Спорт"