Той е виждал всичко във футбола и има кариера, за която почти всички негови колеги могат само да мечтаят. Но Луис Ван Гаал все още гледа не към миналото, а към бъдещето. След като се завърна от пенсия, треньорът има един финален шанс да завърши блестящата си кариера с нещо голямо с националния отбор.

Нидерландецът за трети път води "лалетата" след два кратки престоя (2000-2001 и 2012-2014 г.), но този път ситуацията изглежда по-различна. Селекционерът вече е на 71 и неотдавна се пребори с агресивна форма на рак на простатата. Изглежда сигурно, че Световното първенство в Катар ще е неговият последен танц в професията и като човек, който е спечелил толкова много, той без съмнение си е поставил ултимативната цел - световната купа.

"През всичките ми периоди като треньор на националния отбор, трябваше да се измъквам през нощта и да ходя в болницата без играчите да разберат - чак досега", разказва Ван Гаал. "Те мислеха, че съм здрав, но... аз не съм".

"Имах доста агресивна форма на рак, облъчиха ме 25 пъти. После се налага да се справяш с доста неща, за да продължиш живота си. В болницата ме пускаха през задния вход като ходех на преглед и веднага ме приемаха в друга стая. Лекуваха ме превъзходно. Разбира се, човек споделя какво му се случва с приятелите и семейството. Но фактът, че никаква информация не беше излязла навън говори каква е моята среда. Това е страхотно", отчита треньорът.

Болестта не попречи на Ван Гаал да стабилизира Нидерландия след разочароващото представяне на Евро 2020 и да класира тима за Катар.  Там "лалетата" попаднаха в група "А" заедно с Еквадор, Сенегал и отбора на домакините.

Легендата замени на поста Франк де Бур, който никак не впечатли начело на Нидерландия и на Европейското първенство отпадна в първия кръг на елиминациите. Де Бур очевидно не беше идеален вариант за селекционер, но беше избран да замени Роналд Куман, когато Куман реши да поеме Барселона.

Въртележката на големи личности начело на нидерландския национален отбор продължи с третото назначение на Ван Гаал, но особеното в случая беше, че ветеранът се беше оттеглил от професията от над 4 години. 

Ван Гаал беше обяснил, че иска да прекарва повече време с приятелите и роднините си, а футболният му път така или иначе беше достатъчно дълъг и изпъстрен с трофеи с Аякс, Барселона, Байерн Мюнхен, АЗ Алкмаар и Манчестър Юнайтед.

"Вече съм пенсионер", беше се похвалил наставникът. "Нямам амбиции да бъда технически директор или телевизионен анализатор. Жена ми се отказа от своята работа заради мен преди 22 години и ме следваше, когато ходех да работя в чужбина".

"Бях ѝ казал, че ще се откажа от треньорството като стана на 55, но вместо това продължих до 65. Тя заслужаваше да има живот с мен извън футбола и бих казал, че е много щастлива".

"Смятам, че можех да работя като технически директор, но на тази длъжност не можеш да посещаваш тренировките или да кажеш нещо от страх, че няма да се хареса на треньора, шефовете или медиите. Не мисля, че искам такава работа".

Колкото и да е бил щастлив като пенсионер обаче, той не намери сили да откаже, когато беше потърсен от нидерландската федерация през лятото на 2021 г. Призна, че е чест да води Нидерландия и подчерта, че "няма търпение да си свърши работата".

"Местният футбол винаги е бил в сърцето ми, а позицията на селекционер е ключова за развитието на нашия футбол", изтъкна той, когато се настани на поста и трябваше без забавяне да поведе отбора в решаващи мачове за класиране на Мондиал 2022.

свързани статии

Как протекоха миналите му периоди с националния тим? След три години в Барселона, Ван Гаал напусна "Камп Ноу" през 2000 г., за да застане за пръв път начело на Нидерландия.

Но трябваше да преглътне голям провал, тъй като отборът не успя да се класира за Световното първенство през 2002 г. и така за пръв път от 1986-а световните финали минаха без участието на нидерландците.

Това беше тежък удар за един от най-великите треньори в историята на страната, създал си репутация на иноватор в професията, както и на тежък характер, който не робува на имена. Сякаш беше неизбежно Ван Гаал да получи втори шанс като национален селекционер и той дойде през август 2012 г.

Тогава вече последва безпроблемно класиране за световните финали през 2014-та и гръмка победа с 5:1 над действащия световен шампион Испания в груповата фаза. Нидерландия се движеше успешно до полуфиналите, но там не достигна малко шанс и отборът отпадна с дузпи от Аржентина.

В мача за трето място играчите на Ван Гаал отнесоха с 3:0 домакина на първенството Бразилия и това беше позитивен край на втория му период с националите. Но не беше постижение, което може да задоволи победител като него.

Да не забравяме, че Ван Гаал е човек, чийто старт в треньорската кариера беше толкова летящ, че той завоюва 11 трофея с Аякс между 1991 и 1997 г. Тогава разполагаше с едно невероятно талантливо поколение юноши от академията като Денис Бергкамп, Едгар Давидс и Кларънс Зеедорф, които се превърнаха в звезди под негово ръководство. Още в онзи период Ван Гаал три пъти стана шампион на Ередивизи, а най-запомнящ се беше сезон 1994/95, когато Аякс не загуби нито веднъж в 48 мача.

В онази кампания грандът от Амстердам не само взе титлата на страната си, но спечели и Шампионската лига, вкарвайки цели 106 гола. Естествено, Луис Ван Гаал обра всякакви индивидуални награди за работата си, а когато договорът му изтече две години по-късно, той пое Барселона.

На "Камп Ноу" не се задържа дълго, но отново вдигна трофеи над главата си и с две поредни титли, една Купа на краля и една Суперкупа на УЕФА остави своята следа в Барса. Ван Гаал беше отговорен и за привличането на Патрик Клуйверт и близнаците Роналд и Франк Де Бур от Аякс.

Наставникът изкара втори период в Барселона (по-кратък и от първия), а после продължи да печели титли с АЗ Алкмаар в родината си и с Байерн Мюнхен в Бундеслигата. В Бавария достигна до финала в Шампионската лига и отново показа афинитета си към младите футболисти, налагайки в състава играчи като Томас Мюлер. 

Последният клубен отбор в кариерата му беше Манчестър Юнайтед и макар че водеше "червените дяволи" в много тежък период, успя да приключи позитивно със спечелване на ФА Къп. На "Олд Трафорд" Ван Гаал затвърди репутацията си на диктатор, а футболът на отбора не беше красив и Юнайтед записа голов антирекорд в първенството.  Но дори в английския футбол да не го помнят с добро, мениджърът отдавна си е спечелил статута на легенда.

В Катар той има шанса да вземе най-важния трофей в своя живот - и макар че Нидерландия не е сред най-изтъкнатите фаворити, "лалетата" са доказали, че нерядко стигат далеч на големи първенства. А Ван Гаал дотук отговаря на собствените си високи стандарти и все още е непобеден в третия си престой начело на отбора.


Материал на webcafe.bg