Аржентинците бяха сред фаворитите на Световното първенство в Катар още преди началото на мондиала. Те стигнаха до титлата по начин, който на моменти граничеше с епичен – след загуба на старта от Саудитска Арабия и два успеха с дузпи на четвъртфинала срещу Нидерландия и финала срещу Франция.

Каталунският в. „Спорт” разкри ключовете, които поведоха Албиселесте към забележителния триумф.

Факторът Меси

В Доха всичко изглеждаше готово Меси най-накрая да вдигне световната титла. След загубата на финала през 2014 г. съдбата му даде още един шанс – на 35 години. Той се възползва от него, защото Лео беше не само отличителният играч на турнира, но и повече лидер от когато и да било в миналото.

Показателите му са космически. В Катар той стана играчът с най-много мачове и минути в историята на турнира. Отбеляза попадения във всички двубои от елиминациите (осмина, четвърт, полуфинал и финал) и ръководеше съотборниците си с извънредна сила и страст. Старият „дискретен“ Лео, който бе наблюдаван в предишните години, изчезна, за да отстъпи място на освободения Меси, който се изстреля към купата още от първия си ден в Доха.

Уникалната вяра на отбора

Аржентинците разполагаха с най-компактната група от футболисти на мондиала. Избягали далеч от излишното внимание на базата си в Катарския университет, те отлично знаеха как да се възползват от емоционалния импулс, който ги споходи след спечелването на Копа Америка на „Маракана“ миналата година. Водещото е, че те никога не спираха да вярват дори и след шокиращата загуба от Саудитска Арабия. Бяха изградили много здрав блок, в който нямаше пукнатини, а намирането на външни врагове (като Ван Гаал например) още повече ги сплоти по пътя към финалния триумф.

свързани статии

Пожарогасителят „Дибу” Мартинес

Вратарят на гаучосите беше непознат за широката публика. Обучаван в академията на Индепендиенте, той така и не дебютира в Първа дивизия на родината си, защото се мести в Англия на много млада възраст. Целта му е да помогне на своите родители с парите от трансфера. Ексцентричен и понякога дори твърде артистичен, стражът на Албиселесте се оказа специалист при изпълнението на дузпи. Разбраха го по болезнен начин и нидерландци, и французи. Той завърши страхотен турнир и бе на висота в критичните моменти – срещу Австралия на осминафиналите и в последните секунди на битката за трофея срещу Франция, когато Коло Муани се оказа сам срещу него.

Спокойният Скалони

В началото бе назначен само за временен треньор, но накрая изведе Аржентина до най-голямата възможна слава – шампион на Копа Америка и на света. Обвиняван бе за липсата на биография, защото няма почти никакъв опит като треньор, но се оказа, че Албиселесте не би могъл да намери по-подходящ човек от него. Скалони се изправи срещу критиките с лекота и здрав разум. Сякаш спокойният Скалони е идеалният контрапункт на бурята от прекалени емоции, в която аржентинският футбол е свикнал да живее. Селекционерът умееше да охлажда обстановката, когато температурата се повиши, но също така да натисне емоционалния ускорител, когато сцената се канеше да стане страстна. Треньорът на Аржентина е идеалният компас за групата играчи, които бяха готови на всичко, за да спечелят трофея.

Огромната подкрепа

Още от първата минута в Катар беше ясно, че феновете на Аржентина ще бъдат най-много на световното. Гаучосите се чувстваха като у дома, защото нито един отбор, включително Бразилия, не може да мобилизира по-масова подкрепа на мондиала. Ефектът на Меси запали и теоретично неутралните привърженици, които също се присъединиха към аржентинската кауза без колебания.

Тази комбинация създаде магическа атмосфера, която се пренесе на стадионите, а песните на аржентинците, повтаряни неуморно, вече са част от митологията на турнира.

Раждането на новите звезди

Аржентинският капитан Меси монополизира всички първи страници след мачовете на гаучосите, но очевидно той не спечели световната титла сам. Няколко негови съотборници надскочиха очакванията и дадоха големия си безценен принос. В това число влизат най-вече младият Хулиан Алварес, който се открои в атаката, както и Енцо Фернандес в средата на терена. Играчът на Бенфика бе толкова впечатляващ, че заслужи приза за най-добър млад футболист на световното в Катар.