Представителката на България на Параолимпийските игри в Париж в хвърлянето на диск Стела Енева призна при завръщането си в България, че не успяла да постигне целта си.

49-годишната Енева се нареди на четвърто място в клас F57, като това бе първо голямо състезание за нея след деветгодишно отсъствие от спорта.

"Няма спортист, който да не гони медал, особено на Олимпиада, но не ми достигна късмет, а честно казано ми трябваше и повече подготовка. Тогава щеше да се получи да спечеля медала, но тази година бе и най-силната в моята дисциплина. Дискът се хвърля с любов, затова всички са там, в това число и аз. Благодарна съм, че успях да се състезавам отново след толкова дълъг период от време. Сега вече, когато се сработих с диска, хората около мен почнаха да ми казват да се готвя и за Олимпийските игри Лос Анджелис", каза Енева пред репортери на Летище София.

свързани статии

"В Париж се видях с хора, които отдавна не бях виждала. Треньори ми казаха, че съм феномен, че отново се състезавам. В диска растежът е по два метра на година. Аз започнах от 20, а тези 31, които постигнах, са непосилни за един нормален човек. През последните месеци вложих много труд, много дисциплина, самонаказвах се, както се казва, само и само да мога да спечеля първо квота. Аз съм доволна, че това се случи. Бях уверена, че ще успея да участвам, но на самата Олимпиада нямах тази увереност. Може би ми трябваше още малко време за подготовка. За четвъртото място казват, че е дървен медал и че заедно с второто болят най-много", добави още Енева, която има сребърни медали в същата дисциплина от Олимпиадите в Пекин през 2008 година и в Лондон през 2012 година.

"Годините ми вече са доста и макар в хвърлянията да може да се състезаваш и на 60, идеята е да бъдеш в тройката, а не просто да участваш. Доста Олимпиади съм виждала и ми се иска да бъда на почетната стълбичка. Когато награждаваха Ружди, аз самата се разплаках и станах, когато чух химна на Република България. Това много ме развълнува", каза още тя.

"Сега на Олимпиадата бях сама с треньора ми. Хубаво е човек да може да разчита на по-голям екип - физиотерапевти, психолози, диетолози дори. Поне едно 5-6 човека трябва да имаш зад гърба си, но за тези неща трябва и стабилен спонсор. Българинът е свикнал и с най-малкото да успява - ето, виждате, с малка група от трима човека имаме един златен медал и две четвърти места. Но така е, човек се ражда победител, а не става такъв", завърши Енева.

Снимка: Lap.bg