Журналистката Вероника Брунати написа емоционална статия, посветена на Лионел Меси, след оттеглянето на 39-годишния футболист от националния отбор на Аржентина.

В нея Брунати си припомня и историята как Меси ѝ предложил помощ след трагичната смърт на съпруга ѝ – журналиста Хорхе „Ел Топо“ Лопес през 2014 година. Таксито, в което той пътувал, било блъснато от автомобил с престъпници, бягащи от полицейско преследване.

„Не писах няколко дни. Не можех да намеря думите. Ще разкажа на децата си нещо, което бих искала те да запомнят за Меси и за баща си. И си мисля: Какво би написал Ел Топо днес?

свързани статии

Майка ми ме гледа. Казвам ѝ, че я обичам. Махам ѝ от телевизионния екран, докато говоря за Меси. Чувствам колко много я обичам. И си мисля за онези моменти, когато ме е виждала да излизам на терена заедно с Меси, за да отразявам мачовете на националния отбор.

Достатъчно често ли съм ти казвала, че те обичам, мамо? Тя беше с мен в Бразилия, Чили, Съединените щати, Русия и на толкова много други места. Помагаше ми с децата, за да мога да върша работата си.

Все още не мога да намеря думите, за да обясня нещо, което дори не знам как да обясня: половината от живота си прекарах в отразяване на националния отбор на Аржентина с Меси. Меси беше всичко за нас. Всичко, което ни вдъхновяваше. Всичко, което ни даваше надежда. Всичко, на което ни научи с характера си. Защото авторитетът на Меси като човек е огромен.

Благодарение на Меси животът ми стана по-добър. И животът на Ел Топо. И животът на децата ми. Защото Меси е уникален вид щастие.

След случилото се с Ел Топо Меси ме покани в тренировъчната база Жоан Гампер. Поздрави ме, прегърна ме и попита: „Какво мога да направя за теб, за Агус и Лусия?“. Той помнеше имената на децата ми! Бях изумена. Не знаех какво да кажа. Какво можех да поискам от Лионел Меси? Не знаех.

свързани статии

Той каза: „Искам да ви помогна. Какво мога да направя за тях?“. А аз отговорих: „Бъди Лионел Меси. Децата ми се радват, когато те гледат, Лео. Децата ми често плачат. Просто искам отново да ги видя как се смеят“. Лео ме погледна и каза: „Не. Нещо друго, Веро...“.

Казах му: „Ако не успея да си намеря друга работа, ако нещата станат трудни, ще изпратя автобиографията си на баща ти. Кълна се“. Никога не му казах, че съм стигнала дъното. Никога не му казах, че не знам как да продължа сама. Той настояваше. „Добре – казах му, – някой ден ще се срещнеш с Агус и Лусия. Нищо не би ги направило по-щастливи“. И бях права.

Меси е такава радост. Бях толкова щастлива да пътувам и да разказвам за него. Чувствах се като супермама. Невероятно е, че го казвам, но е истина. Меси ме вдъхнови. Той ми даде сили, когато нямах такива.

Той ме подтикна към нещо, което дори не можех да си представя – сама, с двете си малки деца, да пътувам по света и да следвам националния отбор. Десетки пътувания, стотици мачове, смесени зони, интервюта, толкова много държави. Толкова много пъти без сън, без храна, без почивка. Затова просто искам той да бъде много, много щастлив. И да му благодаря. Винаги. За всичко.

Меси е аржентинец. Но понякога си мисля, че трябва да бъде обявен за световно наследство. Защото дори да спре да играе за националния отбор, дори един ден да се оттегли от футбола, има нещо, което никой никога няма да може да ни отнеме – щастието, което ни подари. Щастието, което продължава да ни дарява. Щастието, което даде на децата ми, щастието, което даде на Ел Топо, щастието, което даде на мен.

Може би това е най-голямото му наследство. Не титлите. Не рекордите. Не головете. Щастието. Да даряваш другите с щастие. От онова, което остава завинаги. Благодаря ти, Лео. За всичко. И за това, че направи живота малко по-щастлив за онези от нас, които имаха късмета пътищата им да се пресекат с твоя“, цитира думите на Брунати Infobae.

Снимка: БГНЕС