Безспорно датата 17-и ноември е "златна", що се касае за българския футбол. Точно преди 27 години националният отбор по футбол побеждава Франция с 2:1 на "Парк де Пренс" и "лъвовете" отиват на Световното първенство в САЩ през 1994-а година, където всеки българи знае много добре какво се случва.

Големият герой от парижката вечер е Емил Костадинов, а Коща коментира разговорите си със звездата на Франция Жан-Пиер Папен, когато двамата играят заедно в германския град Байерн Мюнхен.

Костадинов признава, че Папен е пожелал да го удуши него, целият отбор на България, но най-сериозният гняв е изпитвал към себе си след демоничната за "петлите" вечер.

свързани статии

„Помня първия ни разговор, след като заиграхме заедно в баварския гранд. Още на първата тренировка Папен дойде при мен и ми каза: „Емил, продължавам да се стряскам от кинжалния ти удар в последната минута. Честно казано, толкова голямо огорчение не бях изпитвал. Така никой не беше попарвал Франция. Идеше ми да удуша теб, съотборниците ти и цяла България. Но по-скоро ми идваше да се удуша сам!“, коментира Костадинов пред агенция Блиц.

"Аз редовно го бъзиках след това и му разправях, че ако съм знаел, че един ден ще заиграем в един отбор, щях да му купя сувенир от Щатите. Но всичко беше в рамките на шегата".

свързани статии

"С Папен бяхме приятели. Даже винаги, когато с Байерн имахме мач извън Мюнхен или извън Германия, спяхме в една стая. Много, много точен човек е той!“, заяви Костадинов, който оставя голяма следа и в Байерн. С баварския тим той печели Купата на УЕФА през 1996 година и става единственият българин, отбелязал гол в европейски клубен финал. Емо се разписва в реванша с Бордо при успеха с 3:1 във Франция.

Емо припомни и какво си е купил от премията, получена след успеха на „Парк де Пренс“.

„Предполагам знаете, че премиите ни бяха забавени. Изплатиха ни ги чак преди да заминем за участието ни на световното първенство в Щатите. С част от парите си купих много хубав часовник. Беше много модерен в онези години и, честно казано, доста скъп. Но реших да ми остане за спомен, защото часовникът е символ на времето".

"А времето на мача в Париж изтичаше, когато точно в последната секунда вкарах втория си гол. Затова предпочетох този часовник, който все още пазя. Напоследък рядко го слагам на ръката си, защото е ценен екземпляр и велик спомен. Няма да споменавам марката му, за да не правя реклама“, завърши Костадинов.