Светослав Вуцов определи спечелването на доверието на привържениците като най-трудното изпитание в началото на престоя си в Левски. В разговор с Валери Божинов вратарят разказа за напрежението на „Герена“, личните си слабости и психологическата битка при изпълнението на дузпи.

Стражът призна, че очакванията към футболистите на „сините“ са огромни. За него първото голямо предизвикателство е било да докаже на публиката, че заслужава да пази вратата на отбора.

Вуцов сподели, че вече е изпълнил мечтата си да стане шампион. Сега обаче гледа към следващата задача: да затвърди постигнатото, без да допуска отпускане.

Публиката е голямата сила на Левски

За вратаря именно подкрепата от трибуните отличава клуба от останалите отбори. „Разликата между Левски и останалите е тази невероятна публика, която ни кара навсякъде да сме домакини“, заяви той.

Въпреки високите изисквания на привържениците Вуцов подчерта, че сам поставя най-сериозните оценки на представянето си. „Аз самият към себе си съм най-големият критик“, категоричен е стражът.

Той не скри и коя черта от характера му понякога го затруднява на терена: „На моменти доста бързо се изнервям и реагирам неправилно, първосигнален съм“.

Как се печели битката при дузпа

Вуцов вижда спасяването на наказателен удар като психологически двубой. Според него вратарят трябва да разколебае изпълнителя и да бъде готов да използва неговата грешка.

„По-скоро е психологическа игра, да разсееш нападателя и да влезеш в главата му, да го разколебаеш – просто трябва да се възползваш от едно слабо изпълнение“.

Ако трябва да избира между спасена дузпа в последната минута и мач без допуснат гол, стражът предпочита сухата мрежа. „По-спокойно да минават нещата“, обясни той.

Де Хеа е идолът му, Роналдо е нежелан съперник

Давид де Хеа е големият вратарски пример за Вуцов. Сред най-добрите на този пост, които е наблюдавал на живо, той посочи Унай Симон и Ян Облак.

На въпрос срещу кого не би искал да се изправи стражът отговори с усмивка:

„Може би Кристиано Роналдо не искам да срещам на терена, че откъдето я хване…“.

С чувство за хумор Вуцов обясни и как е избрал позицията си: станал вратар, защото го мързяло да бяга. Зад шегата обаче стои ясното съзнание колко смелост изисква работата под рамката.

„Ако един вратар не е луд, няма как да стане вратар. Веднага ти давам пример - заставаш на голлинията и от 10-11 метра те целят с всичка сила и трябва да реагираш дали с крак, дали с тяло“, завърши Вуцов.