В последните дни на годината идва време за равносметки. Каква бе 2022-а за националния отбор? Трудно може да бъде описана с една дума, но приличаше на… пътуване с влакче на ужасите. Дълго пропадане, много остри завои, лупинги, при които главата ти се пълни с кръв и си казваш: „Няма ли по дяволите да има край?“.

Такъв много време не идваше и се случи неизбежното – сблъсък в тунела с товарния влак. Старите хора обаче са казали: „Винаги ще има утре“, което се ползва и от холивудски продуценти. И досущ като във филм с Джеймс Бонд трикольорите, а накрая и феновете видяха и друга светлина, освен тази на парния локомотив – на крехката надежда.

свързани статии

България все пак стигна до Катар, но за… контроли. Направи го още през март, когато регистрира две загуби с по 1:2 от домакина на световното и втория от предишния мондиал Хърватска. Тези резултати бяха отчетени като успех, въпреки че селекцията на Ясен Петров, през която минаха цели 47 играчи в периода януари 2021 – юни 2022 г., все така си оставаше без физиономия и за съперници с претенции не бе нищо повече от боксова круша.

На 20 май Пловдивския Джанини се писа нещо като отличен 6 (б.а. – да не остане по-назад от началника си Борислав Михайлов) в доклад, прочетен пред Конгреса на БФС. Колелцата на вагончето на селекционера обаче бяха добре намазни, спирачките откачени и предстоеше стремглава засилка и финиш в стената. Лошото е, че заедно с него се возеха играчи и останалите фенове. И докато 1:1 срещу Северна Македония бе прието що-годе добре срещу съперник, който е фаворит, дойде невижданата до тогава излагация – 2:5 от Грузия като домакин и падане на главата на селекционера.

„Да заповяда следващият осъден на смърт“ – горе долу такава бе мантрата около избора на нов треньор. Веднага се завъртяха до болка познати имена. Този път обаче техническият директор Георги Иванов-Гонзо и Михайлов изненадаха с избора. Сръбските медии гръмнаха с новината, че техният човек Младен Кръстаич е получил работата, разкриха му и договора, публикуваха и снимка от съвместна вечеря.

Бърза проверка в интернет показа, че бившият централен защитник е направил име като играч в Германия, а след това има неуспешен престой начело на сръбската репрезентация, но водил я на световно. Заглавията обаче завиха към факта, че произвежда… ракия. Подмятания колкото щеш, но Кръстаич въобще не се оказа слаба ракия за нас. И за разлика от Ясен Петров, който твърдеше, че е подмладил състава, но така и не направи гръбнак, сърбинът ряза почти до кокал. И не му мигна окото да разкара един куп до болка познати играчи, които години наред клиширано повтаряха: „Смачкани сме, но ще се вдигнем“.

Вместо това повика млади и необременени футболисти, които може да моделира по свой тертип. Така на сцената излязоха момчета, които на практика нямат досег с мъжкия футбол като Димо Кръстев и Никола Илиев. Смело наложен бе Илия Груев-младши. Марин Петков, който е резерва в Левски, е титуляр при лъвовете, все в по-дълбоки води е хвърлян и Йоан Стоянов. Постройката е избистрена, тараните бяха зачеркнати с дебел флумастер, а в предни позиции се действа без типичен централен нападател, но с раздвижени играчи. Кръст бе сложен дори на най-резултатния футболист в Първа лига – дефанзивният халф Ивайло Чочев. Причината – не отговаря на изискванията за динамика на селекционера.

На терена младите действаха като пружинки и започнаха да показват зъби и да се каляват. Успех в дебюта на Кръстаич с 5:1 над Гибралтар – футболно джудже, което ни изпусна като домакин. След това дойде и победата с 1:0 над Северна Македония пред настръхналите от озлобление трибуни. А през есента тимът победи Кипър и стигна до 0:0 като гост на Люксембург.

Ясно е, че тези съперници не са мерило. Ще си видим боя в предстоящите евроквалификации срещу Сърбия, Унгария, Черна гора и Литва. Но поне има някакъв оптимизъм, вдъхнат от нов селекционер и млади играчи.

Янаки Димитров, "Тема:Спорт"