Кокала избухна: Треньорите в България са като носни кърпи

Емил Велев-Кокала е една от легендите на Левски и три пъти шампион на България със "синия" екип. Той е последният треньор, извел тима от "Герена" до шампионска титла през 2009 г. Бил е още наставник на Славия, Локомотив Пд, Локомотив Сф, Добруджа, Монтана, Хасково, Левски Лом и Вихрен Сандански. Специално за колегите от Gong.bg Велев направи обзор на есенния полусезон у нас.

„Най-напред искам да кажа, че за да се вдигне нивото на българския футбол, съставът на Първа лига трябва да се намали. Има няколко отбора, които нямат място в елита, защото са много далеч от останалите във всяко отношение – спортно-техническо, организационно, финансово. И още нещо – трябва, не наложително е да се промени отношението към треньорската професия. Защото сега у нас треньорите са като носни кърпи, с които президентите си бършат носа.

Тази есен видяхме доста хубави мачове, макар че имаше и доста скучни. Без никакво съмнение приятната изненада на първия полусезон е ЦСКА 1948. Отборът вече е фактор в първенството, продължава напред и за Купата на България. Впечатли и с игра, и с резултати, като неслучайно заема трето място в първенството. Не се даде на Лудогорец и на Левски на два пъти, като веднъж даже спечели срещу „сините“. Работата на Любо Пенев бързо си пролича и ако той напусне, това ще е много учудващо. Познавам и него, и Цветомир Найденов, и ще е смешно двете страни да не могат да се разберат. Няма да е правилно, независимо каква е причината. Отборът върви, има дисциплина, футболистите имат респект към Любо и най-важното - слушат го. Но в България всичко е възможно.

На обратния полюс е Левски, който ме изненада неприятно. Очаквах отборът да е много по-напред в класирането с цялата еуфория от спечелената Купа на България през май и завръщането на публиката. Шесто място, изоставане с 14 точки от първото място и осем мача без победа не могат да се дължат само на липсата на късмет. Да, отборът изглеждаше добре в срещите, които загуби или не спечели, но за да не побеждаваш явно има причини. Според мен те са в липсата на голмайстор и в пробойните в защита. С отстраняването на Ники Михайлов, който беше доста стабилен до грешката с Хамрун в Европа, се загуби сигурността в отбрана. Младият Пламен Андреев доста лъкатуши в изявите си, макар че феновете му се радват. Да, простено му е да прави грешки на тази възраст, но за Левски не е добре. Отборът отпадна и от турнира за Купата на България, като за пореден път дузпите се оказаха ахилесовата пета. Чудя се защо не се взимат мерки в тази насока, защото дузпата е част от играта, а не рулетка, както си мислят мнозина. Това е изпълнение, за което се тренира и трябва да имаш точните хора – двама-трима, а даже и повече. Някои нападат Ивелин Попов, че не е изпълнил дузпата срещу Лудогорец, но вероятно това е решение на Мъри Стоилов. Нали никой не вярва, че Кордоба сам е взел топката. Друг е въпросът, че той май си мислеше че е на американски футбол и се опита да прехвърли стадиона. Ако Гонзо беше на терена, щеше да поеме отговорност в тази ситуация, независимо какво е казал треньорът. Както го направи преди години срещу БАТЕ Борисов. Да, изпусна я, но показа че е лидер и не се притеснява от нищо.

ЦСКА е лидер с голяма доза късмет и да си призная, не ме впечатли. Левски ги би с лекота, Лудогорец също спечели мача с тях. В някои срещи сигурно и футболистите на Саша Илич не разбраха как стигнаха до трите точки. Имат добри индивидуалности, които решиха изхода на доста мачове. Но не вярвам да станат шампиони – освен ако не вземат трима-четирима много класни чужденци. През есента Лудогорец се готвеше основно за двубоите в Европа и на някои мачове у нас трудно можеше да ги разпознаеш. Не е само умора според мен, но титлата пак ще е в Разград, защото една точка не е никаква разлика.

Славия и Локомотив Пловдив намериха място в топ 6, като за мен представянето на „белите“ беше далеч по-впечатляващо. Отборът на Загорчич показа прилични игри, победи и на два пъти Левски. Натрупаха точки, а на мен най-много ми харесва, че юношите, които влизат, показват, че в школата на клуба се работи сериозно. Локомотив Пд направи добри мачове, но събраха доста точки и с късмет. Разочарован съм от Черно море, който определено не е отборът от минали години, когато за всички беше ад да госутват на „Тича“. Имам чувството, че се мотивират само срещу Левски, иначе показват вяла и плаха игра. Ботев Пловдив се представи на приливи и отливи, а след отпадането за Купата логично пак бе направена треньорска смяна. Финансовият потенциал не си личи на терена, но очаквам по-добри резултати на отбора през пролетта.

След идването на Димитър Димитров-Херо в Спартак Варна, вярвам, че отборът няма да завърши последен. Още повече, че положението в Пирин е доста отчайващо. Христо Янев изгони опитни играчи, които бяха сърцето на тима, а в клуба нямат бюджет за добри чужденци. Берое се стабилизира през втората половина на есента, но в мача за Купата срещу ЦСКА 1948 се чудех какъв е този отбор – какво и как тренира, за да е в такова отчайващо състояние. Но имат подкрепата на феновете и нелош бюджет, което има гарантира място в златната среда.

Определено ми хареса отборът на Локомотив София и заслугата е на Станислав Генчев и Живко Миланов. Направиха доста добри мачове, играят агресивно, имат нелоши футболисти е вървяха по възходяща линия. Същото, макар и в по-малка степен може да се каже за Арда – отбор, който се опитва да играе добър и атакуващ футбол. Похвално е, че столичният Септември отново играе юноши и български футболисти, но за да остане в елита ще е нужна огромна доза късмет. На обратния полюс е Ботев Враца, който разчита на чужденци и на отпаднали играчи от другите отбори. Ще е изненада, ако се спасят, имайки предвид голямото текучество.

Хебър е странен отбор. Кметът на Пазарджик мисли само за волейбола и не знам каква е идеята футболният клуб да е в елита. Ники Митов си свърши добре работата миналия сезон, но го изгониха и доведоха чужденци, за които никой не знае по каква работа са у нас. Видяха обаче, че с тях не става и взеха Владо Манчев. Вярно е, че няма опит, но всеки тръгва отнякъде и трябва да получи шанс. Лично на мен ми омръзна от треньори-динозаври, от които се очаква с магическа пръчка да оправят нещата. В България обичаме да робуваме на имена, но така не става. В българския футбол навлиза младо поколение с нови идеи и на тях принадлежи бъдещето.

Очаквах през есента да видя доста нови имена, които да ме впечатлят, но не се получи. Все пак бих отличил Рик Джонатан и Бърнард Текпетей от Лудогорец, Станислав Шопов и Маурисио Гарсес от ЦСКА, Марин Петков и Илиян Стефанов от Левски, както и стражът на ЦСКА 1948 - Даниел Наумов, който заедно със Серджио Падт от Лудогорец бяха най-стабилните вратари през целия сезон“.