Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме нов материал на Петко Ст. Димитров, който анализира драмите в БФС.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg. Мнението на всеки от вас е важно за нас.

Редовният квалификационен цикъл за УЕФА ЕВРО 2024 в Германия приключи окончателно в началото на седмицата. След изиграването на срещите във вторник (21.11.2023 г.), отпадна и последната въпросителна в Група D, измежду това, кой от съставите на Хърватия и Уелс ще подпечата директната си виза за континенталния шампионат догодина.

Съвсем очаквано, бронзовите медалисти от мондиала  в Катар, спечелиха домакинството  си на Армения и оставиха  след себе си „драконите“  от албиона. Все пак, играчите на Роб Пейдж ще имат възможност за поправителен, тъй като са сред дванадесетте отбора, получили възможност за допълнителна квалификация през Лигата на нациите и все още могат да заемат една от останалите три свободни квоти за Германия.

За огромно  наше съжаление, ние отново ще  гледаме турнира по телевизията, редом с футболните ни национали. В подобни тягостни моменти, с носталгия извръщаме поглед назад към миналото, припомняйки си паметни дати и събития от избледняващата ни славна футболна история.

свързани статии

За да е пълна иронията на съдбата, тази година отбелязваме 100 години БФС (дебело подчертавам ОТБЕЛЯЗВАМЕ, понеже очакванията за обещани тържествени чествания изглежда ще са в пълен унисон с неосъществените такива за участие на голям футболен форум). Споменавайки това…, догодина ще се навършат точно двадесет години от последната поява на България на Европейско първенство.

Целият този дълъг времеви отрязък на несполуки е белязан от несменяемото, самозабравило се, аналогово ръководство на българската футболна централа, а както добре знаем, абсолютната власт изкривява представите за морал и чувство за отговорност, дълголетието на която замъглява съзнанието и представата за чиста реалност.

Всички тези  безпрецедентни осемнадесет години на неприкосновеност и обсебена  жажда за власт на футболнитеуправници в лицето на президента Борислав Михайлов, двамата вицепрезиденти Йордан Лечков и Емил Костадинов и от скоро назначеният за технически директор Георги Иванов (Гонзо), олицетворена от липсата на компетенция или желание за развитие на футбола у нас, водят до тази безтегловност на спорта и провалите, които търпим като резултати и представяне.

Разбира се, обаче, трябва да имаме в предвид  че понятието „футболен продукт“  е целокупна концепция от взаимодопълващи  се структури в процес на нескончаемо, хармонично взаимодействие. Затова не е коректно да  посочим гневно с пръст единствено  БФС, изваждайки го от целостта  на футболното тяло, макар и той да е неговото сърце, допълвайки метафората.

Тук несъмнено  трябва да се обърне внимание  на ролята на държавата, министерството  на младежта и спорта (с настоящ министър доц. д-р Димитър Илиев), професионалната футболна лига (ПФЛ) с настоящ президент Атанас Караиванов)), ролята на клубовете в лицето на техните президенти, треньорската гилдия, чиято задача е да изгради подрастващите младежи в бъдещи футболни таланти в школите. Всичко това от тактическия, игрови модел, до инфраструктурата е стабилната основа, която е нужна като гарантирана а не надеждна платформа за по-добро бъдеще.

свързани статии

Вместо това, БФС често е представена в  ролята на нещо като независима, самофинансираща се луксозна  тур агенция, която гарантира  комфорт и удобство по думите  на управляващите я, прехвърляйки  вината на клубовете. В същото време, функциите на ПФЛ са откровено казано импотентни и се ограничават до теглене на жребия за Купата на България, при условие, че тя (лигата) трябва да администрира първенството както е на запад.

След гротескните събития при домакинството ни на Англия от 14 октомври 2019 г. и разразилият се в последствие расистки скандал, държавата и ММС отдръпна вота си на доверие към БФС и към днешна дата, завърналият се след „кратка почивка“, Борислав Михайлов и кликата му подчинени с нищо не показват, че желаят сътрудничество със същите тези институции а по всяка вероятност и те с тях.

В каквото  и да се опитат да ни убедят  ръководителите на футболната  централа, тяхното време безвъзвратно изтече и единственото адекватно  действие от тяхна страна е  незабавно да си тръгнат с  макар и капка останало достойнство, просто защото освен с пасивността си ни убедиха, че възприятията им за качествен и печеливш футбол не отговарят на съвременните стандарти за играта.

Макар и  с право да ни е срам, че  завършихме на последно място  в Група G, без нито една победа, а и не записахме успех в рамките на календарната 2023 г., трябва да признаем, че България е страна в която футбола се радва на небивал ентусиазъм и страст от страна на обществото и заслужаваме за нас да се говори с уважение, така както бе в златната ера на поколението от САЩ ’94 и годините малко след това до португалското лято на 2004 г., когато бе и последният мощен рев на лъвовете в лицето на Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров и останалите герои, предвождани от Пламен Марков, класирали ни за европейските финали.

Въпреки това  смазващо безвремие и похабени  поколения играчи и треньори, не би следвало да свием  глава под крилото, унищожени  от наложен ни комплекс за  малоценност. Понякога всичко е  въпрос на поколение и доза  късмет, но единствено професионализма  в дългосрочна перспектива може  да ни въплъти самочувствие  дори в моментите на неуспехи, защото само и единствено тогава  ще знаем, че успехите ще дойдат и разцъфнат, просто защото семената за техният растеж са посети върху плодотворна почва.

Автор, Петко Ст. Димитров, заглавието е на Gol.bg

Снимка: Lap.bg