Още по темата

 

След десет години в професионалния бокс Кубрат Пулев смята, че е открил мястото си. В интервю за "Дневник" той говори за предизвикателствата в прехода от аматьорския към професионалния бокс, за увеличения интерес към този спорт в България.

Пулев, който е претендент на Международната боксова федерация (IBF) за световната титла, смята, че му остава да направи последната стъпка. По думите му тя може да е най-трудната, но в същото време може да се окаже и най-лесната.

Боксьорът говори по темата с допинга. Сподели и мнението си, че хората не трябва да мълчат, а вместо това трябва да казват хубавите неща и да посочват лошите.


Какво предстои за вас по пътя към мач за световната титла?
- Аз съм претендент на IBF и трябва да се изправя срещу Джошуа. Ако оваканти титлата, ще трябва да играя с Ковнацки от Полша - много добър боксьор. Готов съм за всеки от двамата. Смятам, че и двамата мога да ги победя здраво и хубаво.

Какво мислите за реванша между Анди Руис и Антъни Джошуа?
- Като събитие не беше нищо особено. Ние в зала "Арена Армеец" направихме много по-уникални събития, шоуто беше грандиозно. Всичко беше не на световно ниво, а на междупланетарно. В Саудитска Арабия бокс имаше, но нищо особено като шоу, което е нормално заради мястото. Руис не е кой знае какво като боксьор. Моите опасения, че той се главозамая от бързо връхлетялата го слава, се оправдаха. Той беше осем-девет-десет килограма по-тежък от предния мач, което е недопустимо. Според мен този човек ще го е яд цял живот след това. Особено когато спре с бокса, винаги ще го е яд, че се е отнесъл толкова несериозно към подготовката за този мач.

Изборът на Саудитска Арабия за място на реванша беше съпътстван от критики. Има ли място, на което вие бихте отказал да се биете?
- Не, няма такова място. Мястото не е от толкова голямо значение. Естествено, вкъщи и стените помагат и най-приятно би ми било да играя мача (за световната титла) в България. Това не е толкова невероятно, колкото и на някои да им се струва. Ще видим, когато влезем в игрите и когато вече започнат преговорите за организиране на срещата и мястото на мача, ще видим, защото можем и да успеем да спечелим. И тогава вече можем да го направим, където си пожелаем. Ако спечелим тази битка преди мача, аз съм най-много "за" да се направи в България, което ще изстреля България в света и като име. Това би било нещо велико.

Какво мислите за тежката категория в професионалния бокс?
- Тежката категория стана супер интересна от гледна точка на това, че няма един изявен супербоксьор, който да е нещо невиждано и да е обединил титлите. И скоро няма и да има, защото е много интересно и има много добри бойци.

На вас кой ви е най-интересният боксьор?
- На мен лично най-интересен ми е Кубрат Пулев, примерно. Моите мачове ги гледам по 10-15 пъти след това и си анализирам и грешките, и всичко това, което се случва. Някой път се възхищавам на себе си, някой път се ядосвам на себе си и спирам мача на средата, защото не мога да се гледам от нерви и от яд. Ядосват ме елементарни грешки, които правя. Това всичко е въпрос на работа. Тези същите грешки се появяват и в мача и това ме дразни. А пък се кефя на неща, които наистина правя уникално и ги правя много по-добре от всички останали боксьори. Малко са тези в тежката категория, които са толкова подвижни. Отделно и бързината, интелектът, техниката на ударите, прецизността, с която ги изпълнявам.

През септември се навършиха десет години от първия ви мач като професионалист. Как оценявате развитието си?
- Смятам, че съм се развил отлично, щом съм на това ниво да съм номер едно в света. Остава последният връх на планината, тоест най-стръмното и най-трудното, което всъщност може и да се окаже най-лесното. Извървял съм този път. Доволен съм от себе си - аз съм много сериозен, много всеотдаен, много непримирим. Аз съм такъв човек, че следвам бавно и неотлъчно целите си
Доволен съм от кариерата как се разви, нищо, че имам една загуба от Кличко. Доволен съм от нея. Много пъти хората казват: "Виж, това да не го пускаме". Аз казвам: "Не напротив, пуснете го, няма нищо лошо". Това са уроците на живота, в които човек трябва да се ъпгрейдне, да ги мине, за да може да стане по-добър. Иначе няма как да станем по-добри. Ние не сме богове, ние сме просто хора. Някой път е по-добре да направиш грешката, за да се научиш от нея, отколкото да седиш на едно място и да се чудиш това ли да направиш, онова ли да направиш. Някой път и лошият избор пак е по-добрият избор, отколкото да седи човек и да чака.

Какви бяха предизвикателствата при прехода от аматьорския към професионалния бокс?
- Предизвикателство беше може би да изиграя 12-рундов мач. Когато го изиграх за пръв път, осъзнах, че съм именно за този бокс. Аз не съм за три рунда по три минути или четири рунда по три минути, защото това е супер бързо. Аз почвам малко по-късно в мача, може би поради моята нервна система, поради моето отношение и хладнокръвие.
Като отивах да ставам професионалист - това беше 2009 г., всичките интриги в националния отбор и Българската федерация по бокс, отношението с министерството... Всички тези глупости, една гадна енергия се въртеше. Не ме прати при професионалистите мечтата да ставам шампион, а по-скоро си казах, че тук има невъзможност да се работи. Хората, които бяха ръководители - и треньори, и във федерацията - бяха много ниско ниво като хора и като отношение. Казах си, че не може хора, които ме управляват мен, да са по-низши от мен, моралът им да е на много ниско ниво. Интригите ме отвращаваха. Така отидох при професионалистите и започнах полека лека. Аматьорският бокс е хубав спорт, но истината е в професионалния бокс.

Кои са най-хубавият и най-лошият ви момент като професионалист?
- Нямам лош момент. Може би труден момент беше в началото, когато бях в Германия и не знаех език, една дума не знаех. Амбицията ме тласна и тези моменти не бяха леки. Не съм човек, който може да бъде с всеки. Отворен съм към всички, но не мога да бъда и да седя с всеки. Усещам хората, усещам фалша и почвам да странича. Най-хубавият момент е, когато съм взимал титлите. Такъв момент е спечелването на първата ми титла - интернационалната на IBF. За мен това беше много труден мач, тежък съперник - Травис Уокър. Сладка победа. След това, като си гледах мача, осъзнах, че съм станал истински професионален боксьор.

Откакто се разделихте със "Зауерланд" и започнахте да работите с "Топ ранк" и Ивайло Гоцев, се насочихте към американския пазар. Какви са предимствата му спрямо Европа?
- Европейският пазар има своите плюсове и минуси, американският също, но там боксът е на по-голяма почит. Там хората са изключително креативни. Когато отидеш при тях и попиташ нещо може ли да стане, те се опитват да го направят, а не като тук да ти казват как няма да стане.

Първият ви мач в САЩ беше съпътстван от скандала покрай целувката на Дженифър Равало. Тогава имаше хора, които смятаха, че това е постановка, за да...
- Винаги е имало неадекватни хора и винаги ще има.

Има ли ползи или негативи за кариерата ви от този случай?
- Няма кой знае какви ползи, няма кой знае какви негативи. Естествено, и двете ги има, но са в минимални граници. И за мен не беше "уау". Направих го, защото такъв ми е темпераментът, без никакви задни мисли. Трябвало е да се случи и се случи. Тя си направи секунда слава и това е. Направихме по-интересно на хората, които гледат турски сериали. Нещо, истинско, което е от живота, смятам, че им достави доста удоволствие и доста коментари. А някои хора с това се хранят. Изказваха се много хора неподготвени, уж умни глави. Но това е - едно е човек да е начетен, друго е да е умен - това са съвсем различни неща.

Има ли проблем с допинга в професионалния бокс?
- Има проблем, не само в тежката категория, във всички категории има. Предполагам, че това не е само в бокса, а в много спортове. Но боксът е много занемарен. Трябва да има много по-строги наказания. Тоест хората да имат страх от допинга. Какво е една санкция? Санкцията е да направиш така, че човекът или потребителят да не си заслужава да престъпва закона заради това нещо. Ако тегли чертата, да си каже: "Аз ще взема допинг, но шансът да ме хванат е 5%. Но от тези 5% ако ме хванат, аз пет години няма да се състезавам". А при пет години ще приключи кариерата на почти всеки спортист. Да има и глоба, и вадене от ранглистата. А сега ги хващат и след шест месеца играят, което е недопустимо. Това са забранени вещества, които всеки може да вземе и да бъде съвсем различен. Даже виждате няколко души умряха на ринга и именно срещу такива състезатели. Има такива мачове, мога да ви покажа - те нямат спирка, не могат да се уморят.

Какви са отношенията ви с българската федерация сега и смятате ли, че тя прави достатъчно, за да улови интереса към бокса?
- Нямам представа какво прави и не се интересувам до голяма степен. Една фирма е успешна, когато има резултати. Когато крайният резултат е окей, значи всичко върви както трябва. Колкото е трудно. Но когато има загуби, когато една фирма е пред фалит, то е ясно, че нещата вътре куцат. Човек лесно може да направи сметка, както в българския футбол. Аз не съм много запознат с федерацията по бокс.
За съжаление в България нямаме олимпийски шампион по бокс, нямаме олимпийски шампион по борба, което значи, че нещата не са както трябва да бъдат. Всичко се прави от днес за утре, прави се от тази година за следващата. Не се прави за десет години напред. Не се мисли отдолу как ще тръгват децата, как ще се развиват и да има таланти, които един ден да мачкат навън и след това да станат професионалисти. Да имат и финансите, за да се облагодетелстват от тях и целият този труд да бъде осмислен. Всичко това се прави с план, с идея правилна. Но тук знаете, че е по-различно положението.

Успехите ви донесоха ли ви спонсори?
- Имам спонсори, виждали сте реклами и по телевизията, но аз съм малко труден от гледна точка на спонсорите. Аз не просто искам да рекламирам даден продукт... И рекламата някой път може да бъде фалшива, тоест продуктът да не е това, което представям. Затова винаги гледам какво е и не на един и два бранда и фирми съм отказвал да рекламирам. Но ако има добра фирма, която прави нещо наистина качествено, винаги съм бил "за", дори и да не е за толкова много пари.

Обмисляли ли сте да запазите израза "Продължаваме напред" и да го използвате за бизнес цели?
- Обмисляли сме го и ще го направим. Думите си останаха така или иначе. Много хора им се кефят. По-важното е, човек да го носи в сърцето си и да го осмисля. Въпреки че съм го казал в момент на импулс след мача с (Владимир) Кличко - на самия ринг дадох интервю и това беше обръщението към голямата публика, която беше дошла да ме гледа. И то нямаше как има друго обръщение, защото самата публика го искаше и бях длъжен да го кажа. Тези хора бяха дошли от всякъде да ме гледат и не можеше просто да изляза от залата бит и без дух, а и аз не съм такъв човек. Дори да нямаше един българин, нямаше как това да стане. Това съм го казал от сърце и от душа и се радвам, че хората се изкефиха.

Понесохте критики за коментара си за избора на самолети за българската армия, тъй като според някои хора това не ви е работа. Защо го направихте?
- Много неща не са ни работа, но много неща са около нас. Аз лично се интересувам не само от бокс, от спорт или боксови ръкавици. Интересувам се от много други неща. Интересувам се от всичко, случващо се в България, включително и от това. Както си казах мнението за попфолка, така го казах и за това. Все по-често ще си казвам моето мнение. Смятам, че хората не трябва да мълчим. Тъпо е да мълчим, достатъчно сме мълчали българите. Трябва да се говори за проблемите, трябва да се казва истината в очите, колкото и болезнена да е тя. Ако някой прави нещо добро, трябва да се хвали. Когато прави нещо лошо, на каквото и ниво да е - трябва да се каже също. Винаги съм имал смелостта да го кажа на всеки и да бъда максимално истински, доколкото мога