Още по темата

 

Най-ниският сред осемхилядниците Шиша Пангма (8027 м) е и единственият, който изцяло се намира в Тибет. За последен път е атакуван от българи през пролетта на 1999 г. Тогава Дойчин Василев и Карина Сълова успяват да изкачат централния връх на Шиша Пангма (8013 м). Реално това е единственият осемхилядник, който и досега още няма българско изкачване, ако се приеме, че това не е успял да направи и Боян Петров.

Тибетското название на планината означава хребет над тревистата равнина, а китайското - лошо време или суров климат. Според други преводи от китайски името означава света обител. За най-подходящо време за изкачване се смята пролетта, когато с всеки ден времето се затопля, докато през есента е точно обратното и снеговалежите се увеличават.

Често е смятан за лесна за изкачване планина заради липсата на участъци, които изискват големи технически умения. За сметка на това голямо изпитание за катерачите са лавините. Както и това, че има един централен връх, който може да бъде взет за действителния. Така много алпинисти твърдят, че са качили върха, достигайки само до централния, който е с 3 м по-нисък от действителния. Проблемът е обаче, че трасето между по-ниския и действителния представлява тънък като нож ръб.

Никога не си в безопасност

Макар и приеман за по-малко предизвкателство от изкачването на другите гиганти, Шиша Пангма е високо в класацията на най-смъртоносните върхове. Около 8% от всички, които го атакуват, намират смъртта си. Това означава, че под него има повече жертви отколкото под Еверест. Но разбира се най-високият връх е и атакуваният от най-много катерачи.

По данни на 8000ers.com.към края на 2008 г. са регистрирани 273 изкачвания при 3500 на Еверест. Дотогава 23 катерачи са загинали под Шиша Пангма. В този брой влизат и жертвите на трагедията от 1991 г., когато шестима катерачи от Япония са погребани под лавина, а през 1999 г., първокласните американски катерачи Дейв Бриджис и Алекс Лоу загиват под върха.

Във всички гидове, целящи да ориентират катерачите, решили да отидат на Шиша Пангма, стои предупреждението, че изкачването дори и на това "джудже" е опасно начинание. Посочва се, че мястото е изолирано и не може да се разчита на спасение чрез хеликоптер. Това пролича много добре при акцията по издирването на Боян Петров. Местната спасителна служба разполага с машини, които могат да летят до около 5000 м. Затова се наложи наемането на машини от Непал. 

                                                                Снимка: Боян Петров

Загряване за Еверест

Често катерачите, решили да атакуват Еверест, първо отиват на Шиша, за да видят как тялото им ще реагира на височината. Тук няма такива стръмни участъци като на Нанга Парбат или Стъпалото ни Хилари на Еверест.

Планът на Боян Петров също беше да направи двата върха в едно пътуване. "Шиша Пангма е изцяло в Тибет, а на Еверест ще направя опит по тибетския му северен ръб. И двата върха може да се комбинират спокойно без сериозни логистични комбинации. Главният връх на Шиша Пангма все още няма българско изкачване, така че ако го изкача, ще знаем, че българите вече сме стъпвали на всички осемхилядници", каза в интервю за "Дневник" през октомври 2017 след завръщането си от изкачването на Даулагири (8172 м) в Хималаите.

От 2008 г. китайските власти драстично променят изискванията за достъп до върха. Освен изричните срокове за искане на разрешително след пристигането, е въведено и такова от военните в пост, намиращ се близо до град Тингри. Изискванията и фактът, че върхът е много близо до границата с Непал правят атаката му скъпа.

Шиша Пангма отдавна беше в плановете на Петров. През 2015, алпинистът обясни, че "този връх ми е първи приоритет, но в момента поради особеностите на обстановката от тибетска страна струва двойно повече от обикновеното. Аз нямам намерение да плащам каквато и да е цена. Ако условията се нормализират, веднага тръгвам". Преди той планираше изкачването му и след това на Еверест за 2017.

За 2017 г. обаче Китай не издава разрешителни за този връх. Така планът на Боян Петров се оформи за 2018 г. - да атакува в един сезон и двата върха.

Най-късно изкачен

Той е последният от осемхилядниците, изкачен за пръв път. Китайски катерачи успяват да го достигнат през 1964 г., когато там е изпратена гигантска експедиция, състояща се от над 100 участници.

Първите, изкачили го през зимата, са италианецът Симоне Моро и полякът Пьотр Моравски през януари 2005 г. Швейцарската звезда сред алпинистите Ули Щек оставя в историята своето изкачване заради бързината, с която го прави - за десет часа и половина той преминава по дългата 2000 м стена.

Най-популярен за атака на Шиша Пангма е северният маршрут - откъм Тибет. Полско-швейцарска експедиция за пръв път минава по нов, южен маршрут, който е много опасен заради повечето лавини, в каквато тъкмо загиват и Лоу и Бриджис.

 

Материал на "Дневник"