Светът на Формула 1 често привлича със своя блясък - милионни възнаграждения, частни самолети, слава - това е само част от живота на пилотите, които всяка седмица се борят по най-известните писти в света. Спортът обаче не е съставен само от състезателите, а и от хората, които се грижат те да бъдат на пистата. За един пилот спечелването на състезание е немислимо без хората, които подготвят болида му - неговите механици.

С постоянното увеличаване на календара и добавянето на нови състезания, на преден план отново изникна въпроса през какво минават обикновените членове на екипите. Тези, които не пътуват с частни самолети или хеликоптери, а трябва да чакат на опашки с часове.

Механиците прекарват почти половин година извън домовете си, а голяма част от работата им остава незабелязана, на моменти дори недооценена. Изгаряния, натъртвания и болки в ходилата са само част от проблемите, с които тези мъже трябва да се справят. Но въпреки това продължават да работят.

През какво обаче преминават хората, които могат да сменят четири гуми на болид за по-малко от две секунди?

От хотела на пистата и обратно

Във Формула 1 всеки пилот има свой екип от механици, които е между 15 и 20 души. Работата им за всяко състезание започва още от сряда, макар състезателния уикенд да е от само три дни. Обикновено механиците пристигат на всяка писта в сряда следобяд, когато ги чака дълга работа по сглабянето на боксовете и самите болиди.

В четвъртък, денят в който пилотите пристигат и имат пресконференции, механиците са заети с проверка на всички системи и компоненти по болида. Правят се и безброй тренировки за смяна на гуми.

Същинската работа е в петък, събота и неделя, когато времето никога не стига, а сънят е лукс. По традиция в петък във Формула 1 има две свободни тренировки, като първата започва в 11 ч. местно време, което означава, че механиците трябва да са на пистата още в 8 ч. Между двете тренировки времето е само два часа и половина, в което има бърз обяд и нова порция работа по проверка на всички елементи.

В събота графикът е идентичен с трета тренировка и квалификация. А в неделя макар да има състезание едва следобяд, механиците проверяват всичко по болида от сутринта. Работният ден на един механик продължава повече от 12 часа, като това са членовете на екипите, които пристигат първи на пистата и си тръгват последни, когато вече е тъмно.

"По принцип звучи много забавно това, че обикаляме света - ходим в Австралия, Япония, Близкия Изток и какви ли не места. В действителност ние виждаме летището, хотела и пистата. Единствено в сряда е възможно да излезем и да разгледаме малко", споделя Кени Хендкамър, който е бивш главен механик на "Бенетон" и "Ред бул".

Той започва във Формула 1 още в средата на 90-те години, когато е имало случай да се работи и по над 20 часа.

"Преди години нямаше забраната да се работи през нощта, нямаше и закрит парк. Така че при проблем по болида ние стояхме по цяла нощ, докато го отстраним. Обикновено в петък работехме по 22 часа, прибирахме се да поспим за малко и обратно бяхме на пистата. Нямаше такова нещо като закуска, хапваш някой сандвич между тренировките", добавя бившият механик на Йос Верстапен и Себастиан Фетел.

Ако има две състезания в поредни седмици, механиците трябва да опаковат всичко още в неделя вечер, за да може камионите с екипировка да заминат за следващата писта. Ако паузата е две седмици, екипът се прибира до фабриката, но почивката е само два дни, преди да се направи пълна ревизия на болидите.

Връзката с пилотите

Група от механици работи години наред по болидите на един и същи пилот, но прави ли това състезателя и механиците екип? Във Формула 1 е нормално, когато един пилот преминава в даден отбор да взима със себе си състезателен инженер, физиотерапевт, личен треньор и други, но не и механици.

Причината е, че връзка пилот-механици в спорта няма или е голяма рядкост. Люис Хамилтън е един от малкото сред настоящите пилоти, който винаги поздравява екипа си след победа.

"Всеки пилот е различен и има свой характер. Знам такива, които дори не разговарят с механиците си, не знаят имената им, независимо че тези хора работят по болида му по 24 часа. Обяснявам си го с факта, че един пилот трябва да бъде егоист, за да успява", добавя опитният механик.

Той описва Михаел Шумахер и Себастиан Фетел, с които е работил, като по-специални от останалите.

"Михаел познаваше всеки един механик отделно, винаги говореше с екипа си, интересуваше се от личния им живот, какво обичат. Самият той говореше по тези въпроси с механиците, създаваше връзки. В "Ред бул" Фетел беше същият", казва Хендкамър и добавя, че бившият френски пилот Жан Алези в края на всеки сезон е събирал механиците си в Авиньон, където да ги черпи за добрата работа през годината.

Какъв е стимулът?

Формула 1 винаги е бил спортът, който е считан за един от най-опасните в света. Всеки пилот рискува живота си на пистата, но опасностите за механиците в бокса са не по-малки. През годините не са малко случаите на счупени крака и ръце, или други травми, причинени при грешки в питстоповете.

С увеличения брой състезания рисковете не стават по-малко.

"Трябва да обърнем сериозно внимание на това. Формула 1 е бизнес и собствениците от "Либърти медия" искат той да се развива, нормално е да се търсят нови пазари, повече състезания и приходи, но не бива да забравяме, че все пак на първо място са хората. С повече състезания те ще са натоварени дори повече и не знам дали ще успеем да се справим с всичко", каза наскоро шефът на "Мерцедес" Тото Волф.

Натоварената работа повдига и въпроса какво мотивира служителите в един жесток бизнес. Мнозина от механиците нямат личен живот, като дори и да се оженят, бързо се развеждат, след като отсъстват от дома дълго време.

Средната заплата за механик във Формула 1 е между 40 и 60 хиляди паунда годишно. Нищожна сума на фона на възнагражденията, които взимат пилотите.

"Трудно е да се опише, защото това е състезание и винаги победата е целта, която гониш. Но за всеки механик е истинска гордост да види, че пилотът му се справя в състезанието без дефект, или когато си направил перфектния питстоп. Тогава работата ти носи истинско удоволствие и адреналин", казва още Хендкамър.


Материал на "Дневник"