Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg. Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. 

Днес публикуваме нов материал на Димо Тончев, който отново се спира върху представянето на любимия отбор - Реал Мадрид.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

 

Вечерта на шести март ни предложи втора глава от най-интригуващия сблъсък от осминафиналните в Шампионската лига между отборите на ПСЖ и Реал Мадрид. Испанците излязоха на кипящия от емоции и фойерверки Парк де Пренс с преднина от два гола, след победата с 3-1 преди три седмици на Бернабеу. Домакините, лишени от най-голямата си звезда и същевременно най-скъп футболист в света - Неймар, трябваше да докажат, че поредното лято на безумно скъпи трансфери си е струвало всички усилия на собственика им, пръскайки близо половин милиард евро, за да доведе във френската столица бразилския гений и новото дете чудо Килиан Мбапе. Този мач трябваше да легитимира марката ПСЖ сред големите имена на Стария континент. 

Няма смисъл да напомням отново какво се случи онази вечер. Ще цитирам Ариго Саки, който каза - "Трябваше да видим един ПСЖ с ножове между зъбите, а видяхме един Реал Мадрид с цигара в уста"... Думите на великия италиански специалист олицетворяват всичко, което видяхме в деня, в който Реал честваше своята 116 годишнина. Белите си направиха перфектният подарък и доказаха на всички, че колкото и слабо да се представят в Ла лига или за Купата на краля, когато стъпят на зеления килим в Шампионската лига сякаш им поникват криле. 

В онази вечер видяхме, че милионите не играят на терена, в онази вечер видяхме как вкаралият 25 гола в груповата фаза отбор на домакините вкара единственото си попадение, благодарение на щастлив рикошет, в онази вечер видяхме, че колкото и пари да струват Мбапе, Неймар, Кавани, ди Мария и т.н.... в такива срещи по-важно е да имаш история, опит, традиции, самочувствие и разбира се един велик футболист в лицето на Кристиано Роналдо на своя страна, който отново напомни на всички кой е кралят на турнира. 

Признавам, че преди мача не очаквах толкова силно представяне от Белия балет, но по време на мача се сетих точно за тези думи - Едно е да си силен отбор, друго е да си велик клуб... въпреки че те бяха изречени в друг мач, но оказаха същата тежест и във вторник вечер, както и преди година, когато парижани направиха и невъзможното, за да загубят четири чисти гола аванс и да отпаднат от Барселона след загуба 6-1.

На следващия ден Ювентус отново потвърди тази максима. Тотнъм бе блестящ в Италия преди три седмици, поведе и доминираше през по-голямата част от реванша, но два мига на гениалност изхвърлиха англичаните от турнира и пратиха напред Старата Госпожа, която не за пръв път прави подвизи в елиминационната фаза на турнира. Разбира се, ситуацията не беше същата както при ПСЖ и Реал, но отново видяхме как считаният за фаворит и приятна изненада до момента, загуби от клуба с по-големи традиции и по-солидна история в турнира.


Димо Тончев, специално за Gol.bg


*Думите в заглавието са на Рей Хъдзън от Sky Sports след финала между Атлетико Мадрид и Реал Мадрид през 2014