Още по темата

 

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Кристиан Балабанов, който прави страхотен анализ на ситуацията с изненадващата оставка на Зинедин Зидан в Мадрид.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.


Гръм от ясно небе. Често просто израз, но понякога тези четири думи описват най-ясно моменти като този. Докато навярно на площад Сибелес все още можете да намерите следи от неделните празненства по случай третата поредна титла от Шампионска Лига на Реал Мадрид, сърцето и лидерът на отбора Зинедин Зидан обяви своята оставка. Изненадващо, шокиращо, невероятно, абсурдно и каквито още епитети да използвате, може би няма да опишете напълно това, което се случи по-рано днес.

Два месеца след като бе обявил, че Реал Мадрид е неговият дом, и че ако зависи от него би останал до края на живота си начело на Кралския Клуб, Зизу изстреля новината, която абсолютно никой, включително и президентът на Белите Флорентино Перез, не бе очаквал. Нещо повече, думите на Перез относно случилото се показват не просто изненада, а дълбока тъга и разочарование от случилото се. Подобно на герой от роман загубил любимата си, Флорентино изрази това, което може би си мисли всеки един фен на Реал в момента – „Надявам се това да не е „сбогом“, а просто „ще се видим отново““.

Причините за оставката на Зидан все още изглеждат неясни, а може би ще останат такива завинаги. Може би години ще изминат преди дори да получим и най-малка представа за това, какво е било нещото в главата на Зизу, накарало го да напусне пет дни след узаконяването на не просто една от най-успешните ери в историята на клуба, а на една династия във футбола, която ще бъде помнена дори и след 100 години.

Истината е, че каквато и да е причината, колкото и изненадващо да изглежда това решение за всички, то е може би най-нормалното нещо в живота на Зидан. Всяко едно действие в живота на Зизу е като „гръм от ясно небе“– като започнем от двата му гола срещу Бразилия в онзи финал през ‘98-а, минем през феноменалното му изпълнение срещу Леверкузен през 2002 г., неочакваният момент, в който обяви края на кариерата си като футболист, онази глава в гърдите на Марко Матераци и приключим с трите трофея от Шампионска Лига в първите му две години и половина като треньор. Може е по-логично да се запитаме защо въобще има някой изненадан от решението му да напусне. Не би ли трябвало, след всичко, което знаем за Зидан, да предвидим следващото му действие?

Същият въпрос може би са си задавали и играчите излизали срещу Зидан във времената, когато той беше футболист. Може би това, което в момента се случва - цялата тази главоблъсканица, разсъждения и удивление са превземали умовете на футболистите, докато Зизу просто ги оставяше на земята след поредния финт и продължаваше с каменно изражение към следващата си цел.

И тук, докато лежим на земята след поредния финт на Зидан, може би е мястото да се запитаме каква е следващата му цел този път. Вариантите може би не са много. След почивката, която Зизу вече обяви, че ще си вземе, най-логичната дестинация изглежда националният отбор на Франция. Сегашният селекционер на Петлите Дидие Дешан може и да е един от най-дълго задържалите се на поста си, но едва ли убеждава някого, че е способен да изведе Ле Блю до така мечтания връх. От друга страна пък Зинедин Зидан със сигурност би искал някой ден да застане начело на родината си, а напук на мнението на всички критици, той вече отлично доказа, че е способен да изведе отбор пълен със звезди до триумф.

Друг вариант пред вече бившият треньор на Реал Мадрид е друг отбор, за който е играл – Ювентус. Клубът рекордьор по изгубени финали в Шампионска Лига със сигурност би искал на своя страна някого, който без съмнение е властелин в турнира. Реализирането на тази идея пък не изглежда никак невероятно на фона на ежегодните спекулации за напускането на Масимилиано Алегри и неспособността му да направи последната крачка до спечелването на най-комерсиалния клубен турнир.

Но както споменах по-горе, от Зидан може да бъде очаквано всичко. Може да бъде родната му Марсилия, могат да бъдат Бордо или дори Кан, а може след година отново да седим и невярващо клатейки глави да говорим за поредния финт на Зизу, който доскоро сме смятали за невъзможен...


Кристиан Балабанов, специално за Gol.bg