Още по темата

 

Както добре знаете, календарната година включва в себе си срещи от едно приключващо първенство и едно, което е в разгара си. Но понеже правим обзор на годината, ще се опитам да ви представя ЦСКА в цифри и факти за отминалата 2018-та година!

Как червеният тим встъпи в нея, как мечтите за титла и купа се изпариха, как посрещна своя 70-годишен юбилей, завръщането в Европа, придобиването на активите/емблемата от фалиралото дружество „ПФК ЦСКА АД”, какво се случи с така чакания закон за спорта и как започна и до къде ще стигне новият поход към мечтания трофей? Има ли надежда или отново ще гледаме познатия филм?

В следващите редове се надявам да получите отговори на някои от тези въпроси, а и да си припомним всъщност как точно се разви годината за ЦСКА! Ще започна със сухата статистика и постепенно ще си говорим кое, как и защо. 

За календарната 2018-та година, армейците изиграха 46 мача във всички турнири. От тях спечелиха 29 двубоя, 8 пъти завършиха наравно и в 9 срещи бяха от губещата страна. През изминалата година ЦСКА е пронизал съперниците си 84 пъти, а вратарят на червените е вадил топката от мрежата си в 34 ситуации. Това е абсолютно сухият преглед, но нека разгледаме по-детайлно събитията в клуба.

Може да се каже, че ЦСКА встъпи в новата година с гордо вдигната глава и много поводи за оптимизъм. Предстояха решителни битки за титлата и няколко вечни дербита. А разбира се новината, че клубът отново ще бъде редовен участник в ЕКТ, нямаше как да не придава особен блясък на цялостната картина. Съвсем прясната победа над Лудогорец за купата пък цяла зима топлеше армейските сърца и души.

Така започна годината. Феновете бяха спокойни. Знаеха, че клубът вече е в добри ръце и е само въпрос на време славата на армейците отново да се простре отвъд границите на държавата! Всички усещаха завръщането на гиганта, на колоса ЦСКА! Някъде около април месец обаче полетът на червените приключи. Приключи безславно. Отпадане от турнира за купата от вечния съперник и сгромолясване в първенството след един страхотен мач в Разград, изпъстрен с много голове и обрати, но в крайна сметка загубен с 3:2.

Всичко това се случи на фона на задаващия се 70-годишен юбилей, който всички фенове на армейците се надяваха да посрещнат с трофей, но ЦСКА и тук успя да докаже своята идентичност и да изпрати още една кръгла годишнина, без да добави купа в иначе отрупаната си витрина с отличия!

Сезонът отиваше към своя край. Стамен Белчев беше заменен от Христо Янев, който пое поста временно и все пак някак успя да вдигне духа в отбора, което спомогна за една победа във вечното дерби. Предстоеше лятната пауза."Червените" трябваше да подготвят отбора за завръщането си в Европа. Да намерят треньор, който да успее да сглоби боеспособен състав, с който да събори Лудогорец от трона. 

Нов сезон, нови надежди. Треньор стана Нестор Ел Маестро. ЦСКА започна колебливо и в мачовете с латвийския Рига не показа особен блясък, но успя да го елиминира. Последваха две хубави победи над Адмира Вакер и на пътя на армейците се изправи датския гигант Копенхаген!

И в двамата мача ЦСКА игра, като равен с равен срещу датчаните, но в крайна сметка съдийските грешки и в двата двубоя наклониха везните и след две загуби с по 2:1, "червените" си взеха довиждане с турнира Лига Европа. В първенството ЦСКА успя да се закачи за Лудогорец и заедно с Левски, като в пакетно придвижване, се откъснаха в таблицата с временното класиране.

Месеците септември и октомври ще бъдат запомнени най-вече с гласуването на новия Закон за спорта и разбира се плащането на прословутите 8 милиона за придобиването на активите на фалиралото дружество. С този ход Гриша Ганчев затвори устите на абсолютно всички и реално подписа смъртната присъда на едни самозабравили се "авиатори", които ритат някъде из долните нива на футбола ни и се бяха провъзгласили за ЦСКА. Не че някой им е вярвал или ги е вземал насериозно, но бяха достатъчен повод за подигравки и шеги от страна на всички недоброжелатели.

И така, ЦСКА започна да ниже победа след победа. На терена не винаги, но извън него - постоянно. Армейците успяха да се класират на 1/4-финал за Купата на България, като през април ще мерят сили с Лудогорец. В самия край на годината обаче изпуснаха парата и не успяха да победят Славия, в мач за първенство, което позволи на Разград да се откъсне в класирането и да оформи разликата в края на годината на 6 точки. ЦСКА можеше бързо да поправи щетите в директен мач срещу Лудогорец, но не успя да победи "орлите" и срещата завърши наравно в един напрегнат двубой на ст. Българска армия.

Изминаха 6 месеца откакто Ел Маестро пое щафетата. Може да се каже, че той превърна ЦСКА в изключително труден за побеждаване отбор. ЦСКА действа много стабилно в отбрана и набляга на битките в центъра. Играта по фланговете се превърна в едно от основните оръжия, а формата на Кирил Десподов и головете на Мауридес и Сол определено стряскаха противниците. 

Въпреки това играта на отбора не изглеждаше привлекателна. ЦСКА често печели, но футболът който практикува не се харесва особено на феновете. Ел Маестро е млад специалист и със сигурност има още много какво да учи. Никой не може да отрече обаче, че е напълно отдаден на работата си.

Ходът с привличането на старата хрътка Люпко Петрович го определям за гениален и ако двамата успеят да се сработят, това със сигурност ще рефлектира положително върху играта на отбора и машината ще заработи така, както всички искат да я виждат. Но само времето ще покаже кой крив и кой прав.

Предстои нов 12-месечен цикъл. В ЦСКА никога не е спокойно, така че очаквам още една бурна и изпъстрена с хубави моменти година. Без трусове едва ли ще се разминем, но дано са по-малко! Най-хубавото е, че вече на "Армията" се говори само за футбол. Гриша Ганчев стриктно и без много шум продължава да изгражда къщата, която беше разрушена почти до основи. И ще я изгради!

Александър Линдарев, специално за Gol.bg