Още по темата

 

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме нов материал на Петко Димитров, който прави интересен коментар за случващото се в ЦСКА и Левски.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Лудост е онова състояние, при което правиш едно и също нещо отново и отново, очаквайки различни резултати. Тези прости думи на Айнщайн, изказани далеч назад във времето, потвърждават омагьосания кръг в който се въртят двата най-успешни клуба в България – ЦСКА и Левски.

Току преди подновяването на кампанията в родната Първа лига, двата лагера се разделиха с наставниците, които изнесоха срещите през есента. Първата рокада дойде на „Герена“, където на мястото на Славиша Стоянович бе назначен Георги Дерменджиев, малко след това дойде промяна и при „армейците“. Ексцентричният Нестор Ел Маестро свали "червената" шуба и бе също толкова шокиращо освободен от поста треньор и на негово място дойде Любослав Пенев. 

При нормални обстоятелства тези две решения изглеждат напълно адекватни, но действителността е такава, че обстоятелствата съвсем не са нормални. Всъщност, те по-скоро са римейк от филм на ужасите при който жертвата умира, възкръсва само, за да бъде жестоко убита отново. Всеки трудно би намерил отговор за себе си, как така в толкова ключов етап от развитието на сезона биха могли да се направят такива треньорски рокади, пък дори и за доброто на клубовете. 

Да предположим, че резултатите не отговарят на очакванията. Дори и така да е, половин сезон е прекалено малко време за да настъпят промени в дълбочина, при която резултатите да бъдат окачествени като добри, да не говорим за отлични. Нещо повече! Паралелно със зачестяващите треньорски смени при сини и червени се осъществява и също толкова чутовното подменяне на играчи. Левски и ЦСКА се превърнаха в транзитна зона за качествените българи в клубовете, на гърба на които неспирно се привличат чужденци с подозрителна стойност откъм качество. При подобна ситуация, дори доказани специалисти като Пенев и Дерменджиев трудно биха се ориентирали в случващата се обстановка.

Следващият също толкова ключов акцент пада върху липсата на визия и конкретен стил в двата състава. Всеки нов наставник идва със собствени идеи, които често включват привличането на нови футболисти. Всичко това води до тежко бреме както на терена, така и във финансовата част на клубовете. И тук идва моментът да се зададе логичният въпрос за изграждане на футболен клуб в перспектива, или отделен краткосрочен отбор?

За жалост и тук отговорът е болезнено ясен, тъй като всичко извън първата позиция е провал. Но по-скоро е вярно, че шампионският приз трябва да е резултат от дългогодишна работа и здрави основи. Агитките и на двата клуба също никак не помагат този процес да се случи по естествен път. Заслепени от жаждата за надмощие над противника, шумът, който създават при най-малкото разклащане на лодката е крайно неадекватен и излишен, понеже така излиза, че макар те да недоволстват спрямо треньора или играчите, липсата на доверие важи в пълна степен и за ръководството, начело със собственика. 

Какво всъщност се губи най-много при подобна порочна практика? Време! Време, което остава изгубено и то безвъзвратно, поне що се отнася до историята. Статистиката тук е повече от показателна – десет години без титла за двата колоса на българския футбол. По-трагичното е, че не се вижда изход от цялата тази омагьосана въртележка на приказки, надежди и фойерверки в пространството, които завършват с размазващ сблъсък с жестоката реалност. Истината е, че дори и Моуриньо или Клоп да бъдат назначени, резултатите ще са същите. Защо? Ами защото няма кой да чака!

Сини и червени са попаднали в схватката на измамните илюзии, която ги изтощава все повече и повече, а до тогава няма съмнение, че доминацията на Лудогорец ще продължи. Разбира и тук голяма част от двете агитки ще кажат, че зелените играят нечестна игра в тяхна полза, но не може да бъде отречен фактът, че ръководителите там имат характера да проявят търпение във важните моменти, а именно то понякога е решаващия фактор за триумф. 

Петко Димитров специално за Gol.bg