Още по темата

 

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме нов материал на Александър Линдарев, който за пореден път излива душата си за ЦСКА.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Още една календарна година се търкулна, а обикновено през това време на годината е време за поглед назад във времето, а и напред. Какво се случи с ЦСКА през 2019? Как протече годината за най-великия български отбор? Нека си припомним! В началото на годината ЦСКА беше разтърсен от новината за смяната на Нестор Ел Маестро и червените бяха представени на стадион Българска Армия срещу състава на Етър, водени от един от любимците на феновете - Любо Пенев! 

Любо дойде в най-неподходящия възможен момент. Когато ЦСКА и в частност Ел Маестро, вече беше изградил доста сериозен облик на отбора. Имахме много солидна основа и база на която да стъпим и да продължим да растем. Но, уви. Любо загуби този мач с Етър и всички си измиха ръцете с оправданието - "Ето го наследството на Нестор!" Причината обаче очевидно не беше в това. В отбора нямаше настроение. Футболистите бяха в шок, а предстоеше и визита във Варна!

Първи официален мач за годината! Загуба с 0:2 и отново на Армията стана горещо. Рутинната победа срещу Ботев Враца, с 2:1 на Армията, не успокои много нещата и ЦСКА влезе във Вечно дерби със съмнения в собствените си възможности и логичното се случи. Автогол на Стивън Перейра и загуба от Левски. Вината за всичко случващото се беше в БФС, съдиите, вятъра, глобалното затопляне и навсякъде другаде, но не и в треньора, естествено. Ок, Любо имаше нужда от време, съгласен съм. И го имаше. Имаше цялото време и свобода на света.

И ето - предстоеше серия от победи. Септември, Етър, Берое, Черно Море, Лудогорец и още един път Берое се превърнаха в жертви, за да дойдат и превърналите се в апотеоз на целия сезон - 1/2-финални мачове с Ботев, а между тях и още едно дерби с Левски. ЦСКА загуби първия мач в Пловдив с 3:2, а дербито беше изиграно сякаш повече с мисъл за реванша и съвсем логично - там се получи нулево равенство. Реваншът на Армията беше горещ! Какъв мач?! Лудост! Толкова емоции в 90 минути може да предложи само ЦСКА.

Пълен стадион, еуфория и всичко беше готово за победа, но какво се случи. Не беше изтекъл и половин час игра, а Ботев вече водеше на Армията с 0:2. Стадионът обаче се превърна във врящ котел, когато Али Соу намали резултата в началото на второто полувреме. Обратът беше в кърпа вързан. 74-та минута Евандро направи резултата 2-2, а Българска Армия щеше да се срути, когато в 85-тата минута, отново Соу, този път от дузпа, докара нещата до 3:2 и пълният обрат беше факт.

Ботев остана с човек по-малко и по всичко изглеждаше, че ЦСКА ще бъде краен победител. Всичко обаче свърши само три минути по-късно, когато Кристиян Димитров отбеляза гол след изпълнение на корнер и резултатът стана 3:3. Армейците бяха отстранени. А когато следващата седмица отборът отново загуби с 2:0 в Пловдив, пак от Ботев, но този път за първенство, приключи и авантюрата на Любо! Пенев напусна клуба по собствено желание и изостави ЦСКА в тежко състояние, в което да доиграва сезон, без почти никакви шансове за нищо!

Единственият шанс беше, ЦСКА да спечели всичките си 5 мача до края на сезона и щеше да бъде шампион! С тежката задача се зае Добри Митов. Победа във Варна, победа в Стара Загора, победа срещу Левски и Ботев и един равен с Лудогорец, в който Али Соу пропусна онази прословута дузпа. Така като се върнем назад във времето, спокойно можем да кажем, че ЦСКА беше на една дузпа от титлата. Причините естествено бяха още много, но чисто футболно, може да се каже и така. ЦСКА завърши първенството, само на точка от първото място!

И така, нов сезон, нов късмет, нови надежди...По традиция започваме с Европа. Младост Подгорица беше победен с 4:0, а след нулевото равенство в реванша, треньорският рул беше пуснат от Добри Митов и поверен в ръцете на опитния Люпко Петрович. Сърбинът беше сложен да стабилизира отбора и започна с много хубава победа над хърватския Осиек. В следващия кръг ЦСКА беше отстранен от украинския Заря Луганск само и единствено заради грешките на съдиите...и в двата мача.

Люпко въведе много дисциплина в отбора и държеше съблекалнята из късо. Сериозна, армейска дисциплина и твърдост! Нещо, което нито един треньор не успя да направи преди него.
В крайна сметка и неговите нерви не издържаха и след виковете "Оставка" в Стара Загора, Люпко също си събра багажа и си взе довиждане със ЦСКА! И след целия този омагьосан кръг, пред ЦСКА изведнъж не останаха варианти за треньор.

Отборът беше поет от Милош Крушчич в началото на октомври, преди една изключително тежка серия от гостувания, която започваше с визита в Пловдив, на местния "Локомотив". Единствената загуба на сърбина до момента. ЦСКА загуби с 1:0, след гол от засада...в един мач, в който обаче доста се понрави с играта си. А това се оказа, че не само ще бъде единствената загуба на Крушчич до момента, а и единственото попадение, което ЦСКА допусна под негово ръководство, до края на календарната година.

ЦСКА продължи напред и за Купата на България, но отборът изостава на 9 точки от първото място. Не е невъзможно, но ще е трудно. Спиралата на непрекъснатите треньорски рокади ни доведе до тук и ще стартираме 2020-та година от тази позиция. Да погледнем малко и извън терена, където в ЦСКА не спират да се случват само хубави неща.

Проблемите с изграждането на новия стадион са на път да изчезнат напълно и много скоро ЦСКА ще има своят чисто нов дом и най-модерният стадион в България. В школата има много таланти, клубът е финансово стабилен, а и приключиха всички драми с приемствеността! ЦСКА си плати всичко до стотинка и вече само бъдещето ще покаже, кога ще дойдат успехите! Когато работиш правилно, резултатите рано или късно идват. А грешките, които си допускал, докато вървиш по този път, те правят само по-силен! Нищо друго!

Успешна 2020-та, Армейци!

Александър Линдарев, специално за Gol.bg