свързани статии

Валери Божинов се намира в епицентъра на COVID-19. В Италия е истински ад – коварният вирус повали много хора и взе доста жертви. Нападателят разказа пред БЛИЦ как протича ежедневието му в Пескара – кой го е приютил в тежката обстановка и как е имал внезапна среща с карабинери.
 
- Здравей, Валери, къде те откривам и как протича твоето ежедневие?
 
- В момента съм в хотела, където живея. Нямаше време да си намеря жилище, защото вирусът парализира цялата страна, и затова съм тук. Всяка сутрин се чувам с кондиционния треньор на Пескара и провеждаме виртуални тренировки. Тук има пътека, колело. Така че, тичам и поддържам форма. Отделно излизам от хотела, тъй като има едно голямо пространство около километър. Няма хора и си тичам по 1000, по 3000, по 5000 метра. Хотелът е собственост на президента на Пескара, но в него почти няма хора. Ясно е защо. Само портиерите. Не работи ресторантът, няма какво да ядеш. Само кафе си правя и има минерална вода. Нищо друго! Но се намериха хора, които ми подадоха ръка в трудния и много тежък момент.
 
- Кого имаш предвид?
 
- Става въпрос за Карло. Той е мой приятел и съдружник на мениджъра ми Паломба. Всеки ден съм в къщата на Карло – там обядвам, прекарвам следобеда, вечерям и след това обратно в хотела. Карло, жена му и трите им деца са прекрасни хора, на които ще съм им винаги благодарен! Жена му готви прекрасно. Ястията ѝ са изключително вкусни. Тя и Карло заявиха още от първия ден, от който съм при тях – беше 9 март, че съм част от семейството им. Карло обича да казва: „Сега имаме не три, а четири деца заедно с теб“. Знаеш ли, ако не са те, направо може да изперкаш от самота. Какво да правя сам в хотела? Няма с кого една дума да обеля. А и тези новини по телевизията. Те са кошмарни. Вероятно много хора са го казали, но и аз ще го повтаря – в Италия е ад. Огромен ад. Всеки ден умират стотици. Заразата е плъзнала със страшна сила и не ѝ се вижда краят. Добре че са Карло и семейството му. Когато сме заедно, гледаме да се разсейваме и забавляваме. Много е приятно да съм сред тях.
 
- Колко случая на заболели и починали има в Пескара?
 
- Честно ти казвам – не знам. Наистина. И не искам да знам, защото човек се стряска повече и повече. Тук мерките са изключителни. Както и навсякъде в Италия. Никъде не можеш да излезеш ей така. Над града кръжат хеликоптери. Пълно е с полицаи. Видят ли те, че се мотаеш без причина, те задържат и глобяват.
 
- Имаш ли твои познати, които да са заразени от коронавируса?
 
- Не, нямам. С изключение на Душан Влахович. Ние се познаваме от Партизан, а той сега е във Фиорентина. Звъннах му и се чухме. Каза, че се чувства добре, че няма симптоми, но двата му теста са били положителни. Душан е младо момче, на 20 години, със силен организъм. И го кара леко. Пожелавам му бързо да изчисти вируса.
 
- Ти как си обясняваш. Защо вирусът така ужасяващо надвисна над Италия?
 
- Изглежда тук подцениха COVID-19. Никой не е очаквал такъв ад да настане. Признавам ти – и аз също. Даже първоначално си мислехме, че е шега работа и бързо ще изчезне. Какво ти изчезване обаче – от ден на ден ставаше все по-страшно и по-страшно. Но светна червената лампичка и резултатите от появата на вируса са кошмарни. Вярвам обаче, че ще изчезне това чудо. По-добре късно, отколкото никога.
 
- Носиш ли предпазни средства?
 
- Не нося маска, но си мия по сто пъти ръцете на ден. Преди няколко вечери обаче карабинери ни изненадаха. Беше вече доста тъмно навън – някъде към 22 часа. Ние с Карло отидохме да изхвърлим боклука. Разстоянието от дома му до контейнерите е някъде 100-200 метра и се извървява за една-две минути. Изведнъж пред нас изскочиха полицаите. Веднага започнаха да ни разпитват: „Къде сте тръгнали? Защо не спазвате дистанция от минимум два метра един от друг? Защо не носите маски?“. Единият от тях ме позна. На него и на колегата му обяснихме, че не спазваме дистанцията, защото живеем в една къща. И че сме излезли само за да хвърлим боклука. Оказаха се коректни хора. Но ни предупредиха да се пазим и да избягваме излизането навън.
 
- Какво ще кажеш за финал на разговора ни?
 
- Дано всичко отмине и нормалният живот се върне. Искам да има пак футбол, да има пълни стадиони и да живеем спокойно. В Италия ужасът е още по-голям, защото доста хора са засегнати и финансово от COVID-19. Увеличи се безработицата, на мнозина бизнесът им буквално се изпари. Тежки времена и дано по-скоро отминат.