Понятието "тики-така" се роди като обидна квалификация, използвана от Хавиер Клементе през 1994 г. по отношение на самодоволната игра на футболистите му в последните минути при една победа на Испания в Скопие над Македония. В основния фонд на футболния речник той навлезе няколко години след началото на ХХI в. Днес "тики-таката" е знаме на три големи отбора: Испания, Байерн и Барселона. И предвид случилото се напоследък, може би сме на път да станем свидетели на нейния край.

Ла Роха (макар и в бяло в конкретния мач) за първи път приложи "тики-таката" на 13 октомври 2007 г. в Архус (Дания). Тя доведе до попадението на Серхио Рамос за 0:2 (крайният резултат бе 1:3) и представляваше колективна комбинация от 27 поредни паса. Тогава начело на Испания бе покойният Луис Арагонес, който впоследствие изведе тима си до европейската корона през 2008 г. По-късно играта на селекцията бе усъвършенствана от Висенте дел Боске, който спечели титлите в ЮАР 2010 и Украйна и Полша 2012.

"Тики-таката" продължи царуването си до погрома 1:5 над Холандия в Салвадор де Баия в първия мач на Испания на Мондиал 2014. Това са границите на ерата на този стил, основан върху играта с топка, при която благодарение на техническото превъзходство се осигурява възможността да се извършат безброй къси пасове, като футболистите се движат по определен начин, отваряйки пространства в редиците на противника.

В последните няколко години носители и изразители на тази философия, освен Испания, бяха два клуба – Барселона и Байерн, и двата под ръководството на Пеп Гуардиола, един от най-крайните привърженици на този характерен стил, чийто корени могат да бъдат проследени до Аякс през 70-те и до "Златния отбор" на Унгария от 50-те.

На свой ред Йохан Кройф, част от въпросния легендарен тим на Аякс, въведе нещо подобно в Барселона в началото на 90-те г., като при това го съчета с достатъчно успехи, противно на идеята, че резултатите са единственото нещо, което има значение във футбола.

Но ако "тики-таката" изживя златни години, напоследък изглежда, че напоследък множеството пасове на ситно са навлезли в период на тежък упадък под ударите на по-директния, праволинеен и агресивен футбол. Първа падна Барса, после Байерн, за да дойде ред и на Испания.

Ла Роха едва ли ще се откаже от тази философия, но в действителност селекцията май е напът да се завърне в онези безславни времена, когато четвъртфиналите бяха неин таван и непреодолима психологическа бариера в големите международни турнири.

Испания срещна известни трудности още в квалификациите, в които не успя да пребори Финландия и Франция у дома. Дебютът на световното срещу Холандия обаче изрисува в съвсем черни краски вероятния край на една епоха.

Далеч по-праволинейната игра на Лалетата им донесе успех благодарение на бързината, която се оказа тяхно убийствено оръжие в миговете, когато успяваха да се доберат до топката. Насреща си играчите на Ван Гаал имаха един отбор, който въртеше топката, но бе абсолютно неспособен да ги изненада с каквото и да било. В същото време трябва да отбележим, че ако Силва бе покачил на 2:0, мачът вероятно щеше да навлезе в съвсем друго русло.

С идването на Гуардиола миналото лято Байерн заложи на владеенето на топката, но в първия си сезон каталунският треньор не успя да повтори абсолютния триумф на своя предшественик, ветерана Юп Хайнкес.

На домашната сцена баварците не срещнаха никакви трудности, като в същото време прибраха Суперкупата на Европа и световната клубна титла, но катастрофираха лошо в ШЛ. Още срещу Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед се появиха някои тревожни сигнали, а погромът срещу Реал подкопа сериозно доверието към Гуардиола. При това само преди година баварците смачкаха Барселона.

А именно Барселона беше отборът, който превърна "тики-таката" в култ, когато Гуардиола го оглави през 2008 г. Каталунците наложиха световно господство и нито за миг не изневеряваха на идеята, че владеенето на топката им осигурява пълен контрол върху развитието на мача и възможността да мачкат съперниците с видимо превъзходство. Тито Виланова и Тата Мартино продължиха традициите на "гуардиолизма" и след напускането на самия родоначалник.

Но макар стилът да остава, резултатите се влошават. И през последния сезон Барса спечели само Суперкупата на Испания, като в цели 6 мача не успя да победи нито веднъж основния си "идеологически" съперник Атлетико на Чоло Симеоне, който залага на твърдия, агресивен футбол и физическите единоборства.

Иван Кастейо, "Евроспорт"