свързани статии

В кратката история на Лудогорец в ролята му на хегемон в българския футбол така и не разбрахме каква е тежестта на треньорския пост за успехите на тима. Комфортната финансова и организационна среда позволяваше на поста да се поставят недоказани на високо ниво треньори. Експериментите доведоха до само един тежък провал – отпадането от Милсами на сметката на приятеля на Моуриньо – Бруно Ринейро.

Във всички други случаи отборът търпеше възходи и спадове, но накрая печелеше титлата. Назначаването на Димитър Димитров – Херо беше различен от всички досегашни ходове на собствениците, защото той има изграден стил на работа, с който не би правил компромиси, притежава и нужния авторитет и самочувствие, с които играчите му трябва да се съобразяват. Или с други думи, идването на Димитров започна да преобръща изградените навици в зеления лагер.

С това трябваше да подсили амбициите на отбора, но всъщност подхрани шансовете на съперниците. Всяка промяна крие рискове, а по-радикалните могат да доведат и до трусове. В момента Лудогорец по-скоро се движи по ръба на риска, но много лесно може да се сгромоляса. Доказват го и някои от резултатите, но преди всичко представянето на отбора, което е всичко друго, но не и убедително.

Колкото и дълго да се взираме, трудно е да открием компонент от играта, в който Лудогорец е постигнал прогрес през последните месеци. Дори напротив, в различни параметри се забелязва драстичен спад. Най-отчетлив е регреса в нападателната мощ на отбора. Колективът и настроението с което интернационалният отбор излиза на терена също не са като в най-добрите му периоди. При Георги Дерменджиев това беше един от основните козове, умело използван в случаите, в които формата на отбора забуксуваше.

При Херо обаче звездите явно не се чувстват толкова комфортно и това се вижда с просто око – достатъчно е камерата да се задържи повече от две секунди върху образа на Кешерю, докато румънецът излиза за смяна около 60-ата минута. Достатъчно е да погледнем и към Вандерсон, при който спадът в представянето е сериозен. Какво постигна Лудогорец като резултати под ръководството на Херо? Нищо значително!

Да не влезе в групите на ЛЕ щеше да е скандално. При отредения съперник (Судува) отборът вероятно щеше да се справи и без наставник само по инерция. Силните мачове се броят на пръстите на едната ръка – гостуването в Истанбул, донякъде и визитата в Брага, но там късмет и съдийски гафове също оказаха влияние на резултата. Лудогорец дори можеше да отпадне от групите след последователните колебливи мачове – равенство с Брага и загуба от Истанбул Б в Разград, и накрая треперене срещу юношеската формация на Хофенхайм за 1:1, в мач белязан от нови съдийски грешки. Срещу Милан пък зелените бяха бледо копие на онзи отбор, който се опълчваше на Реал и ПСЖ и си вярваше, че е способен на чудо. 

На родната сцена на Херо ще тегнат и двете загуби от прекия конкурент ЦСКА в края на миналата година. За точковата преднина пред червените в класирането пък едва ли най-съществен е приноса на треньора. В две трети от мачовете от началото на пролетния дял също се видя, че машината сериозно скърца и Лудогорец е сива сянка на атрактивния и същевременно мощен отбор, който познаваме.
Разбира се, слабата продукция под ръководството на Димитър Димитров няма да има никакво значение за крайното класиране, ако то се решава с мачове като този в Коматево.

Ако срещите на хегемона са такива, едва ли ще е от голямо значение кой им е треньор, в каква форма са играчите, какви са резултатите на конкурента му... Ако обаче всеки двубой за Лудогорец е като този в Стара Загора – тогава факторът „старши-треньор“ ще има голямо значение. И шансовете на конкурента ще са живи до последно. Очевидно е, че Херо не плува в свои води и най-вероятно престоят му в Делиормана няма да е дълъг. А от това може да се възползва ЦСКА. 

Материал на Стоян Генов, "Тема Спорт"