Случайно, случайно, колко да е случайно, че през пролетта на 2008-а година Левски пак бе на 16 точки зад ЦСКА. Сега е след 27-и кръг, тогава е след 28-и. Само чееее… Само, че тогава имаме Станимир Стоилов от Левски и Стойчо Младенов от ЦСКА, които бяха треньори от една категория. Сега имаме Делио Роси от Левски, повтарям – Делио Роси. И Стамен Белчев от ЦСКА, повтарям – Стамен Белчев.

Значи, ако малко от малко имаш някакво достойнство, морал и си държиш на името, и то е Делио Роси, трябва да помислиш дали има смисъл да продължаваш да петниш същото това име. Защото в тази професия си има някакви писани и неписани правила. Но както и да е, вероятно Делио Роси не му се стои вкъщи със скръстени ръце и чака нещо да му просветне. Ама поне малко да се стресне, да живне, а той гледа като избягал роб, поведението му е като на чапла, която е попаднала на езеро без риба. Гледа наляво-надясно и не му се вярва. 

Преди десет години мачът който направи 16-те точки разлика с ЦСКА бе домакинска загуба от Локо София пред 5 хиляди зрители на „Георги Аспарухов“. Сега домакинската загуба бе от Берое пред по-малко от 1 000 зрители на “VIVACOM Aрена Георги Аспарухов“. Модерни име на стадиона, пари носи. Но тогава Левски бе втори, сега е трети, на цели 19 точки зад първия Лудогорец.

Тогава, след 16-те точки изоставане, Станимир Стоилов като треньор и Наско Сираков като спортен директор бяха уволнени. Нищо, че имаха успехи зад гърба си. Сега Делио Роси получава още по-голяма подкрепа, а спортен директор просто липсва, защото сегашния собственик явно разбира повече футбола от тогавашния.

Тогава Сираков дали е допускал някой да му се меси в нещо? Не вярваме. А последният на този пост Асен Букарев напусна, защото никой не го питаше за нищо. Но Тодор Батков беше собственик и колкото и да е сгрешил, направил е промяна, защото го е боляло. А сегашният Спас Русев е Гинка и няма да прави промени, защото не го боли. Усещате ли къде е голямата разлика?

Тогава Фейсбук прохождаше и нямаше как феновете да се агитират и надъхват да ходят на мач. Сега преди загубата от Берое, организираните привърженици призоваха за обединение. Егати обединението. По-малко от хиляда човека на стадиона, как и какво да обединяват?! Преди десет години таванът на заплатите бе 8 500 долара на месец, тази сума получаваха само Седрик Бардон и Даниел Боримиров. Обаче тогава футболистите и треньорът си изработваха заплатите, да не припомняме за 2-3 години колко пъти пълниха стадионите и колко пари изкарваха от телевизионни права от европейски мачове. 

Сега Ейолфсон получава 20-ина хиляди евро месечно, общо взето бюджетът на клуба е три пъти по-голям от този преди 10 години. Сега фракциите в публиката са 5 пъти повече, но публиката е 5 пъти по-малко. Историята се повтаря не като фарс, а като трагедия и то трагедията е главно в контекста, не във фактите. Процесът на славизация в Левски тече вече точно 10 години.  Става въпрос клубът за това - началници, футболисти, привърженици – всички да се лишат от усещането за гранд. 

Това означава да имаш малки мечти, да свикнеш с пораженията и местата под челото, да страдаш по-малко от провали, да наричаш една купа - Спасяване на сезона. И да гледаш предимно към историята, защото нито настоящето, нито бъдещето ги имаш - не ти носят радост. Накратко - да си спокоен и когато не си най-големият. Надеждата за бъдещето засега е предимно на думи и закани. 

А десетки сини ръководители десетилетия наред се кълняха: “Всяко второ място е провал.” Днес третото място е мечта на мечтите. Сега хиляди запалянковци изглежда са изоставили любимия си отбор. Преди след серия от неуспехи се обсаждаха съблекални, спираха се клубни автобуси, хората избухваха в яда си. Онзи ден на стадиона имаше някакви спорадични освирквания към терена. А вчера нова порция декларации.

Но ако така лесно обръщаме гръб на своята любов, по света любов няма да има. То е ясно, че само победи не стигат, но когато и тях ги няма, става страшно. Така не бива. Това означава, че в Левски няма достатъчно личности. И накрая. Грандът си личи и по отношението към доказаните величини. А начинът, по който ПФК Левски се отнася към Ники Илиев, изобщо не е като на гранд. Настанили се някакви хора на ръководни постове, и викат, че те са Левски.

Ама е много съмнително преди да ги назначат на работа в клуба, някога да са ходили на мач на Левски. Говорят бавно и напоително, пишат деклариции без съдържание и чакат да им излезнат сметките. Един съвет – сметките ще ви излезнат когато се понапълни стадиона. А стадионът ще се напълни тогава, когато Левски има силен отбор. Но с Делио Роси ще е трудна работа. Ама той не е виновен. Една котка, която тежи 2 килограма, няма как на едно хранене да изяде 3 килограма риба.

Желю Станков, Тема Спорт