Още в края на миналата година от Лудогорец признаха, че закъсняват с процеса по смяна кръвта на отбора. Затова и в началото на 2019-a бе направена немалка селекция – през зимата бяха взети петима нови. От тях само един оправдава вложените средства, двама са твърди резерви, а двама вече не са в състава.

През лятото вливането на нови продължи с пълна сила. Бяха взети Жордан Икоко, Стефан Баджи, Дан Битон, Мариус Чибота и Жоржиньо. До момента обаче те не дават нужния импулс или поне този, който се очакваше. В най-важните мачове през сезона – срещу Ференцварош (1:2 и 2:3), не показаха, че могат да изведат тима на друго ниво. Така бе и срещу ЦСКА – орлите бяха надиграни в Разград и стигнаха с късмет до 0:0 срещу уморения състав на червените. Но докато за привлечените през лятото все още е рано да се дават крайни оценки, то за тези, дошли през зимата, всичко е ясно. 

В началото на годината разградчани първо подписаха предварителен договор с Пламен Илиев, а след това успяха да го откупят от румънския Астра. Трансферът на национала бе наложителен, защото по онова време бъдещето на Ренан дос Сантос в клуба бе поставено на карта.

Тогава бразилецът отказваше да поднови договора си, който изтичаше през декември тази година, и бе изваден от първия тим. Пламен Илиев се справи като избор №1 под рамката. Утвърди се в състава и оправда привличането си. В момента води битка с Ренан за титулярна позиция и през кампанията повече пъти е започвал от конкурента си. Той е единственият от зимната селекция, който не е разочаровал.

С халфа Серкан Юсеин Лудогорец действа както с Пламен Илиев – първо подписа контракт, който влиза в сила от лятото, а след това го откупи от Ботев. Стойчо Стоев започна да го пуска като титуляр, но бързо свали доверието си от него. Причината е ясна – Серкан не показа ниво, което да му осигури място в състава, и това си пролича многократно по време на шансовете, които му бяха давани.

В момента Серкан трудно намира място в групата. Пред него в списъка за титуляри в центъра на халфовата линия са Горалски, Баджи, Анисе, Дяков… Затова и няма да е изненада, ако до края на трансферния прозорец Юсеин бъде пратен някъде под наем. За млад играч като него престоят в Разград може да се окаже пагубен, защото е твърда резерва, не го включват в разширения състав и за евротурнирите.

Най-изненадващият трансфер през зимата бе на Манолев. Благоевградчанинът тъкмо се върна от подготовка с ЦСКА, когато научи, че червените няма да разчитат на него. От Левски му предложиха краткосрочен договор, но той предпочете да отиде в Лудогорец – хем контрактът бе за повече време, хем заплатата по-голяма.

За сметка на това времето, прекарано на терена, е доста малко. 466 минути в първенството от пролетния дял досега не е повод за гордост. На него основно се разчита само за да запълва дупки при контузии или наказания на титуляри. За десния фланг на отбраната в списъка на треньора пред Манолев са Икоко и Сисиньо, за дясното крило също чакат доста хора – Жоржиньо, Лукоки… И за какво точно бе взет Манолев?

Стигаме и до Давид Рибейро. Привличането му в Лудогорец бе определено като дългосрочна инвестиция. 21-годишният бразилец, който уж можеше да играе като офанзивен халф и нападател, така и не хвана ръка в първия тим. През пролетта изигра 11 мача във Втора лига, в които се разписа веднъж. През тази кампания бе 3 пъти на игрището във втория ешелон, преди да бъде пратен в Ботев Враца.

Част от зимната селекция бе и Адриан Попа. Бившият румънски национал трябваше да вдигне нивото на отбора. Той бе взет под наем от Рединг с надеждата, че ще прави разлика в двубоите. Целта бе да започне да замества Вандерсон, но се оказа, че е много далеч от класата на бразилеца. Килограмите на нисичкия румънец също бяха повече.

14 мача за тима без гол и едно силно включване като резерва срещу ЦСКА. Затова и крайното решение на клуба бе да не го откупува. В момента Рединг се чуди какво да го прави. И така зимната селекция бе провал – само един от петимата привлечени се наложи в състава.

Янаки Димитров, "Тема Спорт"