Полузащитникът на Левски Георги Костадинов говори обширно в подкаста на dsport.bg за случващото се на „Герена“, битката за титлата и Хулио Веласкес. 35-годишният футболист коментира националния тим и какво ще прави след края на кариерата си.

Георги, в последния кръг победихте Черно море във Варна. Осъзнахте ли цената на този успех? Носи ли нещо по-различно?

Този мач беше изключително важен. Не само заради трите точки, а чисто от психологическа гледна точка. Знаем, че това е трудно гостуване, на тежък терен, на който в течение на двубоя успяхме да се адаптираме. Много се радвам, че победихме, тъй като този мач показа, че имаме големи амбиции през този сезон.

Вижда се голяма увереност в отбора. Как се добива това качество?

Първо имаме голямо качество на футболисти през този сезон. През последните месеци успяхме да изградим доста силен колектив. Смятам, че показателно за него са точно тези мачове. Когато ножът опре до кокала, съумяваме да се съберем, да изстискаме най-доброто от себе си и да обърнем двубоя.

Каква роля за възхода на отбора има конкуренцията в тима, след като беше титуляр в началото на сезона, а сега по-често си на скамейката?

Смятам, че за първи път през последните години Левски притежава толкова боеспособен отбор. Лично за мен имаме два равностойни състава. Много силни играчи, които доказаха нивото си в европейските мачове. Това може само да ме радва и е от големите предпоставки през този сезон да бъдем конкурентноспособни на Лудогорец.

Спомена Лудогорец, но има и други тимове, които се представят добре като ЦСКА 1948 и Локо Пловдив. Смяташ ли, че тази година първенството може да бъде по-оспорвано и няколко отбора да бъдат замесени в битката за титлата?

Първенството е доста интересно. Харесва ми повече отбори да имат по-голям точков актив. Това носи допълнителна емоция, заряд и те държи на нокти през цялото време. Длъжен си във всеки мач да даваш най-доброто от себе си, тъй като знаеш, че ако направиш грешка и някой зад теб може да те задмине. Надявам се в течение на времето да успеем да направим разлика на тимовете, които са около нас.

Наскоро каза, че Хулио Веласкес е звездата на Левски. Така ли се усеща наистина?

За мен, да. Чисто в човешки план показва ниво, което е много рядко срещано сред треньорите в Първа лига и националния отбор. Имал съм досег с доста от тях. Хора, които по медиите се изкарват за големи мъжкари и лидери, а всъщност са точно обратното. Но точно Веласкес, в трудните моменти, вместо да хвърли вината за слаб мач върху футболистите, той застава и поема отговорност. На някои може да им изглежда нелепо понякога, но се крие дълбок смисъл. „Заставам и обирам негативите вместо играчите“. За мен това е много важно.

Готов ли е Левски да се бори за големите цели този сезон?

Да, показваме постоянство. Именно това е разликата между добрия и много добрия отбор. Не визирам само футболистите, а целият клуб. Държим се на адекватно ниво. Мисля, че всички виждат, че ние сме тук и няма да се примирим с нищо повече от това да има честна борба, в която се надявам да покажем, че сме по-добри от останалите отбори.

Вярваш ли, че борбата ще бъде честна?

Това, което опитът ми е показал – не, няма да бъде. Нито тук, нито където и да съм играл. Виждаме, че и в големите първенства борбата не е честна. Затова много се радвам, че се държим на високо ниво като клуб.

Имаш две шампионски титли с Лудогорец. Смяташ ли, че след толкова години на хегемония има притеснение в Разград, защото Левски надига глава?

Много добре съм запознат с обстановката в Лудогорец. Съдейки по начина, по който играха на „Герена“, за първи път видях да действат така. А и в трите поредни мача под ръководството на г-н Веласкес, смятам, че тотално ги надиграхме. Дори в Разград в един от двубоите ни изчакваха зад центъра почти през цялата среща. Което показва, че Левски е фактор и те се съобразяват с него.

Много ли е променен Левски, откакто дойде през зимата?

Много е променен от гледна точка на това, че идеите на треньора вече са пропити във футболистите. Знаем какво се изисква от нас. Но трябва време. Радвам се, че той получи такова. Разбира се, заслужи си го с резултатите, които постигнахме. Смятам, че занапред ще изглеждаме още по-приятно.

Какво прави Веласкес на почивката по време на мачовете, след като видяхме случилото се на „Тича“ с изваждането на Алдаир за сметка на Рупанов?

Това, което на мен ми прави много приятно впечатление е изключително точния анализ, включително и с видео. По този начин виждаш къде си сбъркал, защото когато ти го кажат, може да не повярваш. Много е важен, тъй като променя хода на мачовете, както и със смените.

Голяма ли е разликата от първия ти период в Левски?

Огромна е. Тогава Левски не беше добре организиран като клуб. Както и като футболисти. Сега тимът е няколко нива нагоре Няма база за сравнение.

Какво ще правиш след края на кариерата ти?

Няма как да се откъсна от футбола, защото това е моята страст. Искам да приложа всичко, което натрупах като знания и опит. Имам и юридическо образование. Предстои ми сега и шестмесечен стаж, който е задължителен. Насочил съм се след това да изкарам най-високата степен на спортния мениджмънт. Става въпрос за програмите към УЕФА. Смятам, че във футбола липсват подготвените кадри и е в това състояние главно заради слабо ръководство. Хората трябва да поемат по-голяма отговорност и да инвестират в себе си.

Искаш ли да коментираш ситуацията със Светослав Вуцов в националния отбор?

Светльо най-добре си знае през какво е минал. За да вземе такова решение, то е било добре обмислено. За годините си притежава доста опит. Може би с баща като неговия е нормално (смее се). И това, което съм видял в националния отбор като тертип на работа, не само от треньорите, а и от ръководители, е при лоши резултати да има бушони, които да изгърмяват. Приятно съм изненадан от Светльо. Той е един от големите професионалисти в съблекалнята. Смирен е и доста работи, което му помага в трудните моменти.

Затворена тема ли е националният отбор?

Не ми е фикс-идея. Но когато те повикат не трябва да е мотив да не отидеш заради слабите резултати. За националния отбор е необходимо да даваш, а не да получаваш. Имало е футболисти, които през годините са отказвали повиквателни, което за мен е предателство.

При кой селекционер ти бе най-приятно да играеш?

Със сигурност при Петър Хубчев, защото имахме успешна съвместна работа и в Берое. А и тогава резултатите бяха добри. Имахме много играчи, които играеха в чужбина. Победихме Нидерландия и Швеция, с Франция направихме силен мач в София. В Лигата на нациите се класирахме на бараж. Странно за мен преди него отборът беше развален от други фактори.

Защо се стигна до това?

Заради интереси. Има една мантра – с други ще бъде същото. Не е така. Неслучайно някои играеха в чужбина. Условията и параметрите са много по-високи. Хората те ценят и там е истината. За съжаление в България на много малко места го има. Когато националният отбор постига добри резултати има хора, които си казват, че ако някой негов играч е в тима и изиграе два добри мача, ще го продаде и ще изкара добри пари. Всички знаем кои са тези ръководители. Явно хората се поддават на натиска и беше допусната голяма грешка.