свързани статии

На стадион „Тотнъм Хотспър“ имаше един забавен момент, когато екипът с телевизионни камери се затича, за да получи съвършения кадър за край на срещата. 

Този, който обобщава случилото се на терена. Хората спринтираха към Роберто Фирмино – автора на единствения гол, и идеална тема за определянето на този портрет – размахвайки юмруци и аплодирайки феновете на Ливърпул.

Дотук добре, но нещо не се получаваше. Фирмино продължаваше да изчезва, погълнат от други тела. Бразилецът с прецизна експертиза като Джейсън Борн сякаш избягваше снайперист на претъпкано място. 

„Получихме ли правилната картина?“, продължаваше да пита един от хората с камерите. Разбира се, защото правилният кадър не е Фирмино, а изстрелът на множеството, изстрелът, погребан в сърцето на неговия екип.

В този съботен следобед се случиха две неща. Тотнъм прекара първото полувреме, играейки срещу репутацията на своя опонент. Този призрачен Ливърпул, който идва да размаха блестящата си червена коса и да сплаши всеки съперник. Жозе Моуриньо започна с петима защитници, включително революционното използване на нещо като двама десни бекове. 

На моменти Серж Орие изглеждаше като луд кон. Имаше свободата да скача в предни позиции, докато лявата страна се прибира в защита. Той беше дублиран от ортодоксален десен бранител – 20-годишния дебютант Джафет Танганга.

По някакъв начин Ливърпул беше толкова добър, че Жозе и неговите момчета атакуваха само на контри. До един момент работеше… до втората минута. Когато Танганга беше принуден да изчисти от голлинията изстрел на Фирмино. Бразилецът произведе представяне на истински воин, който превърна предпазливостта на шпорите в самоизпълняващо се пророчество.

Единственият гол дойде в 37-ата минута. Кулминацията на период, в който червените вълни от атаки бяха принудили защитата на Тотнъм да стои толкова дръпната назад, че почти се спъваше в рекламните пана.

Топката отново попадна у Фирмино отдясно на вратата на лондончани и бразилецът прати топката неспасяемо в далечния ъгъл. 28-годишният нападател е безмилостен в дни като този, истинско чудовище. Това беше деветият му гол този сезон, а всеки един от тях е далеч от „Анфийлд“. Пет от тях са победни, ключови попадения.

Миналото лято дори се заговори, че Ливърпул може да купи нов звезден централен нападател, тъй като Фирмино не е типичният реализатор, който ти осигурява 25-30 гола всеки сезон. Истината обаче е, че бразилецът е перфектната част на този отбор със своята способност да пресира, да държи топката в свое притежание и да пуска страхотни пасове към съотборниците си.

Какъв всъщност е той? Фирмино е описван като фалшива деветка, но това не е особено вярно. Ако искате да се спуснете по маршрута с номерата, той е по малко от всичко – 9, 10, 8, 11, дори 4 – постмодерен вид нападател за разрушителната епоха. 

Срещу Тотнъм на два пъти Фирмино даде дълги пасове от въздуха в стил Капоейра. Никой друг не го може. Това е негов ход, собственият му културен поглед върху пускането на дълги подавания.

През второто полувреме Тотнъм се развихри и лесно можеше да изравни. По някакъв начин обаче никога не се усещаше, че ще е заслужено. Ливърпул не беше в пълния си блясък, но тази машина на Клоп има една забележителна част. Тя се казва Роберто Фирмино, който в дни като този може сам да реши всеки двубой.

 

Материал на вестник "Гардиън"

Превод на вестник "Тема спорт"