През последните години у нас много често се говори за окаяното състояние на детско-юношеския ни футбол, но като че ли само се говори за него, без да се дават конкретни примери, без да се търси къде точно е проблема на школите. "Школа" е много силно казано за нашата, българска действителност, защото школа е място, където те учат на нещо, било то наука или спорт.

В родните „школи” картинката е не само неясна, но ако се вгледаме в детайли, ще видим, че тя е зле щрихирана лошо-изглеждаща противна карикатура. Проблемът на повечето „школи” е най-различен, общото между тях е това, че те нямат ресурса да изкарат "диаманти” от "мината”. И тъй като нямам намерение да омърсявам достойна дума като „школа” с пародийната родна действителност, ще използвам понятието „тъмницата” за всяка една така наречена „школа”.

В родните „тъмници” на пръв поглед се обучават деца, но никой не знае на какво точно се обучават тези деца. В една нормално-работеща сръбска школа да речем, децата се учат още от най-ранна възраст как да спират топката, как да подават, как да играят на контраатака, да пресират, да се наредят в линия в защита, да използват изкуствената засада, как да пускат „скрити пасове” и т.н. Казано по друг начин, нашите западни съседи не случайно са ни западни, защото не само са се докоснали до Запада още от времето на бивша Югославия, но и са приложили знанията си, за да „изкарат диаманти от мината”. Техните футболисти са истинско богатство и са търсени на запад защото са готов продукт, а не полуфабрикати (в най-добрия случай) като нашите деца или юноши.

Клубове като Манчестър Юнайтед или Ливърпул няма да си губят времето да инвестират в деца, които не знаят как да спират топката и кога и как да я подават. Сърбите подготвят готови футболисти още преди те да навършат пълнолетие, а ние стигнахме до абсурда треньора на националния отбор по футбол да обяснява на пресконференция, че някои играчи не знаят как да спират топката и как да я изнасят. Е, това се учи в първи клас, а не докато караш магистратура. Сърбите в момента имат топ-футболисти в Манчестър Юнайтед (Видич, капитан на отбора), Челси (Иванович), Ювентус (Красич), Аякс (Сюлеймани), Интер (Станкович), Ливърпул (Йованович), Дортмунд (Суботич), Хамбургер (Качар), Фиорентина (Ляич), Манчестър Сити (Коларов), Динамо Киев (Нинкович) и др. Западните ни съседи продават юноши (Тошич и Ляич) за по десет (10) милиона евро, а ние само можем да си мечтаем за подобни суми.

Къде точно се крие проблема на нашите „тъмници”? Първият, елементарен, набиващ се на очи проблем е в състоянието на терените. Детските формации на един от двата ни „гранда”- ЦСКА, играят на неравни кални ниви, асфалт или сгур. И това е често срещана практика. Обяснението- няма пари. А какъв продукт очаквате, когато не инвестирате в него? Нима могат да се излюпят пилета без да закупите инкубатори, без да следите температурата в тях, без да наблюдавате кога се е излюпило всяко едно пиле и да се грижите за него веднага след това? Ясно е, че не всяко пиле ще стане красив и здрав петел, но сред тези многобройни пиленца се крият и петли, с които после ще се гордеете. Само че, някои хора не искат, или не могат да си обяснят нещо толкова просто. Да дадеш гумена топка на Зидан, да го пратиш да играе на кален терен с бабуни.. Бъдете сигурни, че и той няма да изглежда като самия себе си. Децата у нас са лишени от нормалното условие да играят на равен, поддържан затревен терен. У нас нормално условие за трениране се приема като лукс, а на няколко километра западно от София това е даденост.

Вторият проблем е не по-малко сериозен от първия. Ако сте присъствали на тренировка на 14-15-годишни деца със сигурност сте попаднали на поне един случай, в който „тренерът” търси бъдещия Стоичков с думите: „Гони го беее, гони го да му *** *******! Бий го, бий гоооо! За нищо не ставаш! Излизай и прави десет обиколки на пистата!”. Ако изобщо има писта около терена. Бъдете сигурни, че и най-големия талант ще блокира и няма да може да покаже нищо от възможностите си, когато му крещят, подбиват самочувствието му и му уронват престижа, защото всички знаем колко чувствителни са децата в това отношение. Особено момчетата, чието его е лесно накърнимо. И ако търсим гениален млад футболист, трябва да сме се подготвили с друг факт- че повечето гении и таланти са изключително чувствителни натури и много лесно могат да бъдат „смачкани”. Точно това се случва с повечето от тях.

По-голямата част от така наречените „треньори” са алкохолизирани простаци, които водят „тренировки” за едно шише водка в повече, псуват, оскърбяват децата и мачкат самочувствието им на футболисти и личности. Тези „треньори” никога не са учили психология и педагогика, а това е абсолютно задължително при работа с деца. Всеки треньор в Сърбия или Западна Европа е минал поне през основните етапи на тези важни за един възпитател науки. Не и у нас. Но и как да накараш един вонящ на ракия дядка, или гонещ достолепна възраст недостоен и да го заплюеш чичка, да учи? Не само, че нищо няма да разбере от това, което чете, но и няма вероятност да запомни нищо от прочетеното. Или да изпратим „треньора” в Германия, Франция или Италия, за да види „как се прави”, как води своя тренировъчен процес един сериозен, ангажиран с възпитанието на децата европейски треньор? Няма смисъл, повечето от споменатите екземпляри у нас няма да разберат нищо, защото не знаят чужд език и за „Среден 3”, а и желанието за развитие у тях го няма.

Децата отиват на тренировка под напрежение, връщат се от нея още по-стресирани, с разбита психика, а ние очакваме появата на нов талант? Не, той няма да се появи. Той ще спре с тренировките, облян в сълзи, ще започне да играе тенис на маса за удоволствие, а после ще стане държавен чиновник или шофьор, защото един неук пияница му е отрязал крилата. Лишил е един потенциален красив и силен "петел" от възможността да блести и да бъде щастлив, а покрай него и всички ние, горди от българския "петел" с отразяващи слънчевите лъчи пера.

Третият основен проблем на родните „тъмници” е връзкарщината, заляла всички сфери на живота в България, или така наречената „шуро-баджанащина”. На игрището в официални мачове се появяват мамини синчета, видимо далеч от футбола като умения, но искащи да се видят в образа на големи футболисти. Е, те със сигурност няма да станат футболисти, защото връзките са до време, но пък има и нещо друго, което е не по-малко сигурно: заради един връзкар ще има и един истински талант, който няма да има поле за изява. Той ще си тръгне рано или късно, ще заиграе в някой селски отбор, където ще го сритат, ще го контузят лошо и там някъде, около някоя паланка ще свърши така и не започналата му кариера.

Ако искаме да „произвеждаме” готов продукт, който да е конкурентоспособен на европейския пазар, трябва да имаме смелостта да направим драстични промени, които са повече от наложителни- да се инвестират средства в изграждането и поддържането на затревени игрища; да се изгонят „треньорите”, вонящи на алкохол и да се оставят само кадърните, интелигентни и разбиращи от своята работа български специалисти с образование, които са наясно с крехката детска психика и вместо изгонените псевдо-специалисти да се наемат холандци, германци, италианци и каквито и да е други знаещи и можещи чуждестранни треньори, на които да им се плаща, за да вършат работа, а не да псуват и да се наливат с алкохол; да се спре тенденцията с получаване на „пари на ръка” от родители, които бутат финикийски знаци "под масата", за да видят детето си на игрището и да се наложат наказания за „треньори”, позволили си подобни своеволия. Чак тогава можем да се надяваме, че ще „изкараме диаманти” и че в „люпилнята” ни ще расте поне един бъдещ красив петел, с блестящи пера, излъчващ величественост, самочувствие и грациозност.

Проблемът на родните деца и юноши не е в липсата на талант, аз съм убеден, че имаме достатъчно кадърни деца, само че те се „смачкват” още в зародиш като футболисти. Липсата на нормална среда може да сгази и най-големия талант. За да бъдем футболна нация с амбиции, която да „произвежда” качествен „продукт”, трябва да имаме смелостта и решителността да действаме, а не да чакаме. „Този, който не иска да направи нещо си търси оправдания, а този, който иска да направи нещо, търси решения”.

Решението е много просто, по-скоро опира да желание. От тези, от които зависи пряко. А всички ние, които обичаме националния отбор по футбол и искаме силен национален отбор, няма да спираме да назоваваме проблемите му. Защото не искаме да гледаме мършави и уплашени "кокошки", сричащи химна, а блестящи, горди и силни петли, които да пеят с ентусиазъм "Мила родино". Не могат да се намерят думи, които да опишат настръхването на кожата и приливната вълна от адреналин, когато националния отбор на България побеждава. А това чувство е пряко свързано с правилния процес в "люпилните" за таланти.

Друми Георгиев, Gol.bg